Diana Lazarova

Здравейте :)
Правя проучване свързано с интериорния дизайн и медиите.
Ще съм благодарна да отделите няколко минути и да попълните анкета.
Анонимна е! Резултатите ще се ползват за научни цели.
Достъп до анкетата:

АНКЕТА Вашето мнение е ценно за нас! Благодарни сме, че ще отделите няколко минути за да споделите Вашето лично мнение, като отговорите на зададените въпроси. Анонимността...

ЗАЩО ЕДНО ДЕТЕ НЯМА ДА ИМА МЕЧТАНАТА СТАЯ ЗА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН?

Как мебелисти ни изгубиха половин година за производство и монтаж на мебели с дефекти!

Всичко започна на 07.02.21 г., когато Боян и Илиана Цвяткови, заедно с дъщеря им Елица, дойдоха до София за да вземат размери за мебели на мой обект. Те са собственици на „Вариант мебел“ Вариант мебел и „Мебели Кан“ Мебели Кан – фирми от Ямбол, но имат и представителства в София. С първата фирма сключват договори, а втората произвежда, доставя и монтира мебелите.
След един месец забавяне с изпълнението на поръчката, най-накрая мебелите бяха доставени от „Мебели Кан“, около средата на април. Едновременно с това, Боян и Илиана Цвяткови ме прехвърлиха на Радина Димова – представителка на „Мебели Кан“ в София, която отговаря за монтажите. До тогава, дори не знаех за съществуването на тази госпожа, както и че има промени във фирмите на мебелистите и вече ще трябва да общувам само с нея за всичко, касаещо поръчката ми.
Още в първите два дни от опита за монтаж на мебелите се видя, че те са произведени с множество дефекти, част от тях с грешни размери, а някои от мебелите дори липсваха. Монтажниците се обадиха на шефовете си, за да им кажат, че ще си ходят, понеже няма мебели, които да могат да монтират и няма смисъл да седят в апартамента и да не правят нищо. Веднага сигнализирах на Радина Димова. Подписахме протокол, потвърждаващ дефектите и несъответствията по мебелите, с който г-жа Димова се задължи, да изпълни определени неща, но и до ден днешен не е изпълнила нищо, от това, за което се подписа. Направиха се и снимки и опис.
Последва информиране и на Илиана и Боян Цвяткови - все пак са собственици на мебелните фирми и се очаква да поемат отговорност за ситуацията. Оказа се, че те не знаели за проблемите с мебелите и обещанията на г-жа Димова, че ще преработят всички мебели за една седмица и всичко ще е наред. Освен за дефектите и несъответствията по мебелите отново им напомних, че моите клиенти, за които са поръчани мебелите, живеят под наем и знаят и разчитат, че в рамките на април ще се пренесат в апартамента си, вече са опаковали вещите си и са дали предизвестие, че се изнасят.
Представители на „Мебели Кан“ изнесоха част от мебелите от апартамента, за да ги произвеждат отново и да са без дефекти. Другите мебели си останаха в апартамента и монтажниците започнаха да се отпиват да ги монтират, нищо че са с дефекти и с грешни размери. Трябвало да пробват дали ще паснат на размера. Започнаха обещания от Р. Димова и Б. Цвятков как всичко ще се оправи за една седмица, как клиентите ми ще могат да се пренесат преди края на месеца и всичко ще е наред – да не се притесняваме и аз и клиентите ми. Мина една седмица и нищо от обещаното не се беше случило, започнаха нови обещания от мебелистите: „Ще е готово утре.“, „Ще се достави/ монтира утре.“. Дойде утре. След това ново утре, и още едно утре и още едно.... и все така нищо не се промени. Единствената промяна беше, че монтажниците на г-жа Димова издраха и очукаха касите на чисто нови интериорни врати, монтирани ден преди доставянето на мебелите. Стени, тавани, подове – също не смятаха за необходимо да пазят, въпреки че е правен основен ремонт. Така и не си донесоха стълба, а ровейки във вещите на клиентите ми, без позволение си взеха и ползваха едно дървено столче, което накрая и счупиха. Колко опитни и компетентни бяха монтажниците – ще се въздържа от коментар, за момента.

Два дни преди Великден, трябваше да съобщя на клиентите ми, че мебелистите са ни подвели, мебелите не са готови и няма да могат да се пренесат в апартамента си.
Семейство с малко дете, в навечерието на един от най-светлите християнски празници разбра, че ще остане на улицата, с всичките си вещи в кашони и чували. Дали е приятно? Според вас, как са се почувствали? Великден „мечта“!

Последва подписване на анекс с г-н Цвятков, с фиксирани нови срокове, компенсации, неустойки и т.н. и отново започнахме да чакаме. Още един месец! Отново се изнесоха част от мебелите, а другите си останаха в апартамента, защото монтажниците щели да ги коригират на място. Как се боядисва МДФ гланц на място – не знам, но твърдяха, че е възможно! Мина и Великден. Времето си течеше и поисках информация от собственикът на мебелните фирми – кога ще се коригират мебелите, които са в апартамента и кога ще се доставят и монтират новите мебели. Изненадващо, но всеки разговор беше съпроводен с крясъци от негова страна и никаква конкретика. Информираха ме за доставки и монтажи буквално в последния момент, един-два часа по-рано, ден за ден. Делничен ден, събота, неделя, национален празник – няма значение – трябва да си “stand by”, защото във всеки момент може да те изненадат с монтаж. Както мен, така и клиентите ми.
Всеки път идваха различни монтажници. Колко бяха компетентни се виждаше по резултатите от работата им. Всеки нов демонтираше сглобеното от предишните и започваше отново. По случайност дойде и един, който поне си разбираше от работата и оправи, доколкото можа, някои от мебелите. След това и той изчезна и на негово място дойдоха поредните монтажници.
Започнаха да пристигат мебели. Кои „изработени наново“, кои коригирани, но... като ги разопаковаха, от пакетите излизаха мебели с още повече дефекти от първоначалните. Тези, които си останаха през цялото време в апартамента, така и не ги коригираха – както си бяха дефектни първия ден, така си останаха и до днес. Част от дефектите замазаха с някаква паста на място, но така стана още по-зле, все едно има кръпка, петно и си личи още повече.
За „замазване на положението“ бяха изпратили двама шофьори в апартамента, които да се представят за монтажници. Разхождаха се по цял ден и местеха вратички и панти от едната стая в другата и после обратно. Сами си казаха, че не са монтажници и са там за параван, за това ги помолихме да не ни губят времето и да си тръгнат. Другият „номер“ беше – да паркират служебна кола на „Мебели Кан“ пред блока и минавайки по улицата, оставаш с впечатление, че в апартамента има хора, които монтират и „бързат да спазят крайния срок“. Да, ама не. Беше празно. В апартамента е тихо и няма никой. Не знаеш на кого да се обадиш и да го питаш къде е, защото всеки път монтажниците са различни.
Поредните нови монтажници, отново хаос, отново крясъци, срокът и на анекса изтече, а мебелите все така с дефекти, несъответствия, липси...
В края на месец май, Боян Цвятков се появи в апартамента – „да видел какви били проблемите с мебелите“. За пореден път оглед, но... щом това ще подобри ситуацията... За някои от дефектите твърдеше, че за пръв път чувал, въпреки че са описвани и изпращани на снимки и от мен, не веднъж, но... сега чак ги виждал. Поспорихме доста по въпроса и като видя, че няма да отстъпя и да приема дефектните мебели се нахвърли върху мен. Слава Богу, имаше и друг човек в стаята, който се намеси, разделичи го от мен и прекрати ситуацията. Какво можеше да се случи, ако не се беше намесил и трети човек – не знам. Не искам да знам. Радвам се, че не знам.
През целия период на монтажите, постоянно се правеха описи и снимки от представители на мебелистите, за лошото състояние на мебелите, които са произвели. За проблемите знаеха и собствениците на мебелните фирми и техните служители. Постоянно се извиняваха, че ни бавят със срока и качеството е лошо. Но, какво от това? Само думи. Нищо не се променяше.

Клиентите ми се принудиха да започнат да се пренасят с надеждата, че до края на май поне детската стая ще е готова и поне детето им няма да усеща ужасът, през който всички минаваме. Но... не било писано.
Бюрото на детето и етажерките за учебници и книги, за втори път имаха множество дефекти, а части от тях липсваха и тези мебели категорично бяха отказани на мебелистите. Трябваше да ни върнат парите за тях, за да можем да поръчаме в друга фирма, която да ги произведе без дефекти и да е готова преди 15–ти септември. Но и до ден днешен чакаме.

Договорката с мебелистите беше, при изтичане на новия срок, ако отново има мебели с дефекти и несъответствия, те да заплатят определена компенсация за тях. Очевидно не можеха да се справят и да произведат мебели без дефекти и в срок. С клиентите ми трябваше да се примирим, че за известно време ще се наложи да живеят по този начин, с дефектните мебели, докато се произведат нови от друга фирма. Но за да се случи това – трябва да получим договорените неустойки и компенсации от мебелистите. Познайте дали сме ги получили?

Важен факт е, че мебелистите не отричат, че почти всички мебели са произвели с множество дефекти, видими и с просто око. Дори има подписан от тях протокол, в който всички дефекти са описани един по един. Има и много снимки и клипове на мебелите и дефектите. След подписването на протокола, остана да чакаме да изчислят компенсациите за дефекти и забава, да ги платят и да поръчаме мебелите в други фирми. Имаше шанс да сме готови преди 15.09. и детето да има мечтаната стая и със семейството му да имат дом и най-накрая да живеят нормално. Но уви! След подписването на протокола за дефектите, мебелистите изчезнаха. Спряха да отговарят на имейли, спряха да си вдигат телефона. Намесиха се адвокати... Ще спестя подробностите, за сега.
Оказа се, че мебелистите не възнамеряват да спазят това, което сме се договорили и да заплатят необходимите компенсации. Поради тази причина, няма как да се поръчат мебелите на друга фирма. Междувременно и цените на материалите за мебели се вдигнаха с 20-30%.

В момента, детето няма бюро. Няма и шкафове за учебниците. Държи си тетрадките и играчките под леглото! Няма да споделя думите на майка му, как се чувства то. Всички други мебели в апартамента продължават да са с дефекти и липсващи детайли от тях. След половин година резултатът е апартамент пълен с дефектни мебели и мебелисти, които бягат от отговорност и не желаят да заплатят договорените компенсации. Можете да видите състоянието мебелите на снимките. Не мога да кача всички, защото са страшно много.

Кошмарът, през който преминаваме и аз и клиентите ми – не го пожелавам на никого! През изминалата половин година, както те, така и аз, ежедневно търпим негативите. И всичко това, защото си коректен и си повярвал, че когато някой си сложи името, подписа и печата в документ, следва да го изпълни. Явно за пореден път ще сме свидетели – как всеки може да си прави каквото си иска... просто защото живеем в България и тук това си е в реда на нещата... За съжаление...
Дали това е редно и трябва да го приемем за нормално? Дали това е коректно отношение и мебелите са качествени – всеки сам може да прецени.
За всичко разказано има документи, свидетели, снимков материал и т.н.
Има и други нередности във фирмите на тези мебелисти, за които предстои да бъдат уведомени съответните институции, ще спестя подробности, за момента.

Това е накратко. Трудно е да се разкаже половин година в няколко изречения. Скоро ще бъдат публикувани и много други подробности за ситуацията.

Благодаря ви, за отделеното време!

#ПъленАбсурд

Очаквайте скоро снимки и интересни подробности от процеса на реализацията 👀

Кой вариант на разположение на леглото ви допада най-много? Детска стая #1, #2 или #3 :)