Crapping

Impossible love
---4-та глава----
\ 31 Юни\ Сутрин
Ужас........ Дойде деня в който трябва да заминаваме заедно с милото ми братче при баба и дядо в Далас. Как изобщо ще издържа? Аз едвам в училище го понасях, а сега трябва и да живея с него. Да се събуждам и да го виждам. Сутрин, обед, вечер. 3 месеца тъй като ние започваме през Октомври. Спор няма че е красив и всички момичета му падат в краката ама за мен той е един паток. Докато си се излежавах на леглото изведнъж чух как мама се провиква да ставам. Естествено с нежелание станах и се оправих, закусих и в това време дойде скъпият ми брат с баща ни, който ми качи багажа в колата и всички тръгнахме.
---5 часа по-късно----
След дългото пътуване изпълнено с куп дразнения от моя и от на Джейс страната най-накрая стигнахме. Щом слязохме пред нас стоеше една двуетажна къща, а отпред ни чакаха баба и дядо. Щом нашите оставиха багажите ни по стаите си тръгнаха, а аз се качих в стаята си и се простна на леглото. Наслаждавах се на тишината която имах/до колкото бе възможно де/ и изведнъж някой почука на вратата. Аз се провикнах като някоя луда ,, Влез" и от там се показа Джейс. Той се приближи до леглото ми и легна отгоре ми като претисна устните си върху моите. Аз се опитах да се възпротивя обаче не успях. Накрая се предадох и му отвърнах на целувката....................,,

Здравейте милички. Надявам се главата да ви е харесала и се надявам да чуя мненията ви в коментарите 😊

*Глава първа*
От името на Ели
".......продължавах да се разхождам в някакъв изоставен парк и изведнъж пред мен застана момче. Той се доближи до мен и ме целуна нежно по устните казвайки ми че съжалява и в този момент........"-алармата не изкара от съня ми. Отворих си рязко очите и се изправих в седнало положение, протегнах се и изгадих будилника. Станах от мекичкото си легло готова за новия ден и направих сутрешните си процедури, слязох на закуска и 10 минути по-късно вече пътувах към училище. Когато стигнах прекосих двора на гимназията и влязох вътре. Отидох до шкафчето си и си изкарах учебниците по Химия, затворих го и се запътих към кабинета унесена в мислите си. И изведнъж се бутнах в някого.
-Как смееш да ме буташ така.-каза момчето. Аз вдигнах поглед и видях Алек.
-Много просто с мерак и силна воля.
-Няма да ми гов.....-беше прекъснат от звънеца известяващ ни че след 5 минути започваме час.
-Ще си говоря както си искам.
Влязох си в стаята и седнах на чина си-средната редица 3-тия чин. Оставих си нещата отгоре на масата и си изкарах телефона, заглеждайки се в него. Тогава някой седна до мен. Обърнах се и видях.... Алек.
-Какво искаш Фрей?
-Не може ли да седна тук?
-Не, защото не искам да говоря с теб камоли да съм на по-малко от метър от теб.
-Лъжеш. Харесваш ме.
-Мечтай си.
-Няма, защото е реалност.
-Не, не е. Сега изчезвай от тук.
-Няма.
Звънеца би и господина по Химия влезе.
-Здравейте ученици днес по програма ще трябва да ви вадя лекции за химичните елементи, но реших да ви разпределя по двама задачите да ми направите презентация, табло, или каквото и да е свързано с даден от мен химичен елемент. Така двайките са:............Еилийн и Александър, Алис и Торен,...........
-Значи ще правим проект заедно а?-прошепна ми Алек.
-Как можаха, да ме накажат точно с теб.
-Аз съм уникален скъпа. Кога искаш да го направим проелта?
-Към 16:30.
-У нас.
-Не.
-Да!
-Ъгх.... Добре.
След разговора ми с Алек часа мина мноооооого бавно, както и останалите. Накрая свършихме и се прибрах вкъщи. Написах си сомашните и то стана 16:10. О, не ще закъснея. Боже..... Отплеснала съм се. Набързо се оправих и изхвърчах от къщи. За 20 минути стигнах до дома на Алек и звъннах на вратата, а секунди по-късно тя се отвори и видях................
--------------------
Здравейте ето я първа глава на историята ми. Искате ли да я продължа?
П.С:На снимката са Ели и Алек.

Есть у меня знакомый с институтских времен - тоже весь из себя самодостаточный. Никто ему не был нужен, на вопросы о недоуменно пожимал плечами, типа "что за глупости вы мне тут предлагаете".

В 34 встретил такую же самодостаточную, через какое-то время они начали жить вместе, потом расписались. Живут в разных комнатах, ведут раздельные бюджеты. Ходят друг к другу "в гости на ночь", соревнуются, у кого в комнате чище и уютнее, досуг проводят вместе, но не всегда. На вопрос "а зачем вообще было съезжаться" отвечает: "Ну, удобно же, что можно засыпать в обнимку и не ехать для этого через полгорода. А потом, жить с единомышленником - это здорово."

Вчера родственник рассказал по Скайпу. Они с женой две недели пробыли в Харьковской области на элитной базе отдыха. Это теперь дом отдыха так называется. На четвертый или пятый день администрация объявила, что завтрак официантки обслуживать не будут, а будет шведский стол.

Новинку опробовала первая смена. Все что смогли, сьели, а что не смогли унесли с собой. Вторая смена осталась голодной. Был скандал. Вечером администрация объявила, что завтра вторая смена пойдет первой, и предупредила, что на дверях будут стоять сотрудники и не будут выпускать с едой. Вторая смена в долгу не осталась. Все что смогли сьели, а что не смогли передали в окна тем, кто уже вышел без еды. Бывшая первая смена осталась голодной. Был скандал. Вечером администрация объявила, что шведский стол отменяется.