Petya's amazing stories

Извинете ме за закъснението на финала на тази мини-книжка, но у дома нямаше интернет съответно нямаше как да кача четвърта глава. В сряда ще кача един мой разказ.

Четвърта глава
(Финала)

Както казах всичко беше наред. Аз и Таша бяхме популярни в училище благодарение на моя милост. След време Таша си намери приятелка. Тя се казваше Дани. Всички я харесваха и бяха обсебени от нея, дори и Таша.
Това което не исках се случи. Таша и Дани станаха най-добри приятелки. От начало се ядосвах като ги виждах заедно, но сега не ми пука. Сега съм тъжна и няма смисъл да се ядосвам. Щом Дани прави Таша щастлива нека бъдат заедно, може аз да съм тъжна, но поне тя е щастлива.

6 март 2018г. тогава Дани изчезна. Когато тя изчезна всички които бяха обсебени от нея (значи цялото училище без мен) сякаш нямаха души повече. Мълчаха, всеки беше сам и разни други депресиращи неща. 2 дена след това започнаха да изчезват хора, по същия начин по който и Дани изчезна. Изчезваха неслучайни хора, изчезваха само тези които не можеха без Дани. Какво се случваше? Кой стоеше зад всичко това? Защо се случваше? Нямах отговорите. Честно да си кажа беше ме страх да узная. Полицията също не можеше да свърже двата края.

Таша се държеше странно. Не говореше с никой. Стоеше сама, заключена в стаята си. Сякаш живееше сама. Липсваше ми моята по-малка сестра (тя е със 30 секунди по-малка).

21 май 2018г. тогава се случи нещото което все още не мога да проумея... ТАША ИЗЧЕЗНА! НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е, САМА ЛИ Е, В БЕЗОПАСНОСТ ЛИ Е, ИМА ЛИ ПОДСЛОН, ЗАЩО Е ИЗБЯГАЛА И КОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ?! Искам само да е при мен, дори вече да не ми говори.
Нещата в стаята ѝ не бяха помръднали. Бях на ръба. Иска ми се да потъна в дън земя. Защо точно Таша..?

Е, това беше финала. Ще се радвам да напишете в коментарите мнението си за цялата мини-книжка. И само да ви попитам нещо, искате ли продължение на тази мини-книжка?

Събота ще кача последната глава на Мини-книжката „Странните стени“. Сега се насладете на трета глава.


Трета глава

-Какво ще правим?-попитах.
-Ще попитам демона дали може да пусне вас двете и баща ви, а вземе мен.-каза тя.
-Неее!!!-изкрещяхме аз и Таша.
-Няма друг начин...-натъжи се мама.
-Не може ли да заключим някъде демона?-попита Таша.
-Сетих се! Ще направим ритуал в който ще върнем татко в неговото си тяло, а демона в стените!-възкликнах аз.
Всички се съгласиха. Щом измислихме план тръгнахме към имението. Мама беше тръгнала към апартамента, за да подготви стените и разни други неща. Щом влязохме в имението видяхме демона. Той тръгна да бяга, но аз го спрях.
-Хей, не бягай! Аз и Таша дойдохме за да ни направиш демони!-изкрещях.
-Наистина ли?-попита демона.
-Да, сега нека се почерпим.-рече Таша притеснено.
Таша започна да прави кафе. Аз седнах на масата и казах:
-Ние ще направим кафето, а ти върви донеси нещата за ритуала.-демона се усмихна и се качи по стълбите за втория етаж.
През това време Таша сложи приспивателно в кафето му. Когато демона се върна изпи чашата си до дъно и каза:
-Добре нека започваме!
-Ние с Таша още не сме си изпили кафето.-казах.
-Добре де, ще ви изчакам.-рече нервно демона.
След 2 минути беше заспал. Качихме го в колата и тръгнахме към апартамента. Там го завързахме за един стол. Мама запали свещи и започна да казва нещо на странен език. Демона се събуди и изкрещя:
-Ще си платите семейство Байт!
Нямаше как да си „платим“, защото той беше в стените.
Татко се събуди чак след 2 дни. Всички заживяхме щастливо в новата къща. Продадохме апартамента,имението и къщата на мама. Аз и сестра ми бяхме най-добри приятелки. Всичко вървеше по план. Върнахме се на училище седмица по-късно заради тази работа с демона. Вече не се старая да изглеждам добре. Таша каза, че съм красива всякак.

Втора глава

-Майка ми почина преди време. Баща ми е богат човек, който се грижи за моята близначка, а мен той изхвърлил на улицата. Една жена ме намерила и приютила. От нея знам това. Поради тази история съм мълчалива и никой не ме харесва.-това беше отговора.
Няма начин тя да е моя сестра нали..?Попитах:
-На колко години беше когато са те изхвърлили?
-Била съм на 2г., защо?-отговори тя.
Разказах ѝ моята история. Спогледахме се странно. От стените отново започна онзи женски глас, но казваше друго.
-Намерихте се, най-сетне! Накажете баща си!
-Какво за Бога беше това?!-изкрещя Таша.
Обясних ѝ и тази история...
-Ще разберем кой стои зад тази работа със странните стени, но първо да дадем един урок на баща ни!-каза Таша. Не мислех, че ѝ пука.
-Защо искаш да ми помогнеш, аз бях груба с теб?
-Всичко е простено, радвам се, че си ми сестра!-гушна ме.
Усмихнах се. Чувствах се добре. Гушнах я и аз, тогава тя каза:
-Да вървим.

Стигнахме в имението на татко.
-Защо си изхвърлил моята близначка?!-закрещях аз.
-Не съм я изхвърляла. Просто я дадох на една моя приятелка.
-Как ще я „дадеш“?! Чакай малко, защо говориш в женски род?
-Аз, ъъъъ....-това беше отговора, след което той побягна.
-Нека да идем и да говорим с жената, която те е приютила, може да ни каже още нещо.-рекох аз.
-Добре.
Не след дълго бяхме в къщата на сестра ми.
-Здрасти мамо! Имаме въпроси...-Таша не можа да довърши, защото жената я прекъсна.
-Знам, сега ще ви обясня всичко.-тя взе сол и направи един голям кръг.
-Знам всичко, бях в очите на Таша. Аз съм вълшебница, баща ви е нормален човек. Аз съм майка ви, а баща ви, който избяга е демон. Говорещите стени са истинския ви баща.-и двете с Таша не знаехме какво да кажем, за това жената продължи.
-Когато вие двете се родихте един демон искаше да вземе една от вас. Ние с баща ви ви пазехме, докато един ден демона заключи баща ви в стените на онзи апартамент. Взе Дейзи и я отведе някъде. Тогава аз останах само с Таша.
-Какво е искал да прави с мен?-попитах аз.
-Да те направи демон, когато навършиш 19.-отвърна тя.
-Но аз вече съм на 19.-заявих.
-Значи демона се подготвя за ритуала му.-рече тя с ужасяващ лик.

Първа глава

Името ми е Дейзи Байт. Баща ми е богат човек на име Дейвид Байт. Майка ми починала, когато съм била на 2г. Вече съм на 19г. и ме приеха в най-новия университет „Уелхаус..Бридж“. За жалост баща ми не ми купи апартамент с хубави стени, точно обратното. Той ми купи апартамент със странни стени. Стените бяха зелени, с оранжеви ресни по тях и леко сини на места. Все тая, днес е 14 септември 2017г. и утре е първият ми учебен ден!
Събудих се в 06:00ч. за да отида на училище по-рано. Взех си душ закусих с поничка, облякох най-хубавата розова рокля която имам. Сложих си грим естествено и отидох на училище.
-Добро утро госпожице Байт! Аз съм госпожа Яут! Мястото ти е до госпожица Диун!-посрещна ме на вратата един от учителите ми. Супер, на един чин седя с някаква зубърка. Името ѝ беше Таша Диун, но я наричаха „тишина“, предполагам са го измислили от името ѝ. Как може момиче като мен да дели един чин със зубър?! Все тая, когато се прибрах в апартамента ми, викнах декоратори, за да пребоядисат странните стени. Казаха, че работата ще бъде готова за един ден, ако започнат утре сутрин. Съгласих се. Когато заспах не спирах да мисля как да махна онзи зубър от моя чин. Събудих се в 03:00ч. през нощта. От стените идваха странни звуци, но в 03:05 се чуваше женски глас, който казва „Бъди мила!“ - това продължи до 04:00ч. След това не можах да заспя. На сутринта госпожа Яут ме посреща и казва:
-Как сте госпожице Байт?
-Според вас как може да съм щом имам торбички под очите и приличам на плъх?! Разбира се, че не съм добре!-сопнах се аз. Така де, тя си го заслужаваше. Седнах до онзи зубър.
-Днес с този, който сте на чин ще прекарате целия ден, за да се опознаете.-рече госпожа Яут.
Просто невероятно, сега ще трябва да изкарам целия ден с този зубрак.

Тишина хвана ръката ми и ме заведе при една кафе-машина. Каза:
-Знам, че изглеждам скучна и всички ме мразят, но нека прекараме този ден добре.-усмихнах се без да искам. Тя пусна 10ст. в машината и натисна 0. Машината започна да пуска всички пари които има в нея.
-Сега събирай колкото можеш и бягай докато някой не ни е видял!-каза с усмивка тя.
Взехме колкото пари искахме и хукнахме към апартамента ми. Когато стигнахме я попитах:
-Защо всички те мразят?-знам, че беше тъп въпрос, но поне получих отговор.