Handmade embroidery by Tania's

Всеки човек носи в себе си цял свят и всичко съществува в два екземпляра, такъв какъвто е и както всеки го възприема със собствените си очи и собствените си сетива.

НОЩЕМ ЩЕ ГЛЕДАШ ЗВЕЗДИТЕ...
Из “Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери

– Нощем ще гледаш звeздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо…

Той пак се засмя.
– Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
– Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата…
– Какво искаш да кажеш?
– Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг…
– Какво искаш да кажеш?
– Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
– И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: “Да, звездите винаги ме карат да се смея!” И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер…
И пак се засмя….
– Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

"Пролетта минава и човек си спомня своята невинност. Лятото минава и човек си спомня своята жизнерадост. Есента минава и човек си спомня своето благоговение. Зимата минава и човек си спомня своята упоритост.“

Йоко Оно