Бръшляница

, на робство и войни. Но в историческия ход на събитията селото винаги е оцелявало и успявало да се съхрани до наши дни.
Началото на селото е някъде далеч в древността. Оставените „следи” – могили, римски гробове и други археологически находки дават основание да допуснем, че от около І век на новата епоха селото съществува в района на сегашното му землище. По нататък съдбата му е тясно свързана с историята на България. През годините на многовековното турски робство селото спада към войнушките селища, преживява и нежеланото съжителство с преселниците черкези, които двойно увеличават робското му тегло.
След Освобождението през 1878 г. настъпва ускорен възход на икономическото и духовното развитие на селото. То се разраства значително, както по естествен път, така и от различни преселници от Балкана и компактната група словаци (40 семейства).
След 1900 г. в ход са значителни подобрения в бита и поминъка на бръшлянчени. Наблюдава се изоставяне на землянките и заживяване н надземни и значително по-хигиенични къщи. Засилва се стремежът към грамотност и образование. Построяват се представителните за тогава, както и до сега, църквата – 1884 г., училищата – 1885 и 1924 г., които съществуват и до днес.
Основният поминък на бръшлянчани през вековете е земеделие и скотовъдство. Макар и в своя традиционен и малко примитивен вид те осигуряват прилично съществуване на селото. Големите преобразования в тия отрасли стават след 1944 г., когато науката, техниката и новите технологии стават част от тези производства. След политическите промени през 1989 г. земеделието бележи значителен спад, който все още не е преодолян и не е достигнато производството от предните години.
Днешното село Бръшляница е добро място за живеене. Същото е с асфалтирана улична мрежа, електрифицирано и водоснабдено. Има действащо училище до 8 клас, читалище, пенсионерски клуб, няколко хранителни магазина и футболен отбор на окръжно ниво. Желанието ни е да има по-добри резултати по сигурността и опазване на обществения ред.
В селото живеят около 800 души в 350 къщи. Дворовете на къщите днес са в цветя и зеленина, даващи богата реколта плодове и зеленчуци, в помощ на скромната ни трапеза. Атмосферата в селото е приятна, спокойна, вдъхваща сили и увереност в добрия утрешен ден.