Живопис Rozalia L- Розалия Лефеджийска

☀️🌊⛵️Безвремие ⛵️🌊☀️, 33/55 см

Много дълъг оказа се пътят до теб...
Много нощи и дни
аз се раждах................
умирах.....................
Много зими заменяха слънцето с лед.
Много мрак светлината във мене заливаше.
Много пъти се вричах в погрешни звезди.
Много пътища чужди в заблуда поемах.
Много рани в сърцето си крехко заших.
И докрай се раздавах, без обратно да вземам.
Оцелях.
Ето днес – във очите ми виж –
как за теб съм събрала най-доброто от мене.
И крило ти подавам с мен напред да летиш...
Този Път между нас продължава с Безвремие...

Rozalia L

☀🌊"Не си отива лятото, не си..."🌊☀, 50/50 см, не е налична

Не си отива лятото... Не си! –
По склона на забързаните мигове
търкалят се все още куп мечти
и стискат в шепи жажди неизстинали.

Не си отива лятото... Не си! –
В пропуканите късчета от спомени
прокрадват се пак галещи лъчи
и топлят днес душите ни оголени.

Не си отива лятото... Не си! –
Небето златни изгреви рисува.
Брегът посреща своите вълни...,
една след друга жадно ги целува.

Не си отива... Живо е! – Почти
до болка се е вплело в наш’те вени.
И в есени и зими там кърви –
очаква пак света ни да превземе.

Не си отива лятото... Не си. –
Оглежда се в очите ни дълбоки.
Не казвай нищо. Нека помълчим!
А после бъдещето ще догоним.

Rozalia L

"Там...2", 38/46 см, масло върху платно

Не се заглеждай в чара на косите ми
и не претегляй колко са годините.
Небето виж, простряно във очите ми
и потопи във него спомени изстинали.

И ще възкръсне умореното сърце...
и жаждите във теб ще заговорят.
Ще се завърне пак безгрижното дете,
разперило мечтите си за полет.

Какво, че тук животът е дълбок
и всеки някак дави се по своему,
оплетен във матричния хомот,
реди във пъзел жалките си пориви?!?

Там двама с теб надежди ще творим-
в небето,дето в себе си сме скрили.
Ще гоним времето, въздишки ще броим...
защото с детство "театъра" ще сме надвили.

Rozalia L

❤️🌊Шепот 2🌊❤️, 50/40 см

Живея на ръба на синевата,
която със любов си сътворих.
Понякога разпервам си крилата
и сбирам някой порив в нежен стих.
Вселената до тебе го доставя –
по атоми...по въздух, по вода...
Не бих могла и миг да те забравя –
посял си във сърцето семенца.
А аз с грижливост детска ги поливам
и вярвам, че във твоята душа.
отглеждаш също малка цветна нива
от мигове, от страст и чудеса.
Опитах се във малка книжна лодка
да скътам свойто тръпнещо сърце
и нека със прегръдката ми топла
да те прегръща цялото море.

Rozalia L

☀️🌊"Вземи ме с теб 3"🌊☀️, 40/50 см, масло върху платно

Вземи ме с теб, крилата си разпервам,
май дълго застоях се на брега...
Часовникът безропотно отмерва
последни часове до есента.
А лятото във мен е неуморно-
мечти разлиства, изгреви твори...
Душата ми , по детски непокорна,
се впуска с жар в сърдечните игри.
Вземи ме в теб! В сърцето ти дълбоко,
знам, има кътче приказно за мен.
Душата ти, долавям, е широка
по мярка точно да ме грабне в плен.
А моята е цветна орисия,
в която избуява любовта...-
Със теб ще си летим в една магия.....А нека да си идва есента.

Rozalia L

☀️🌊"Вземи ме с теб 2"🌊☀️, 40/50 см, масло върху платно🔴

Вземи ме с теб, крилата си разпервам,
май дълго застоях се на брега...
Часовникът безропотно отмерва
последни часове до есента.
А лятото във мен е неуморно-
мечти разлиства, изгреви твори...
Душата ми , по детски непокорна,
се впуска с жар в сърдечните игри.
Вземи ме в теб! В сърцето ти дълбоко,
знам, има кътче приказно за мен.
Душата ти, долавям, е широка
по мярка точно да ме грабне в плен.
А моята е цветна орисия,
в която избуява любовта...-
Със теб ще си летим в една магия.....А нека да си идва есента.

Rozalia L

💚 ☀️Завинаги☀️ 💚, 60/40 см

А за моето крехко сърце
тука времето сякаш е спряло.
Все се чувствам безгрижно дете
във едно застаряващо тяло.
Все преливам от страст и мечти,
сякаш вечно в света ще ме има.
Покрай мене животът лети –
аз съм същата – лятна всред зима.
Няма минало, няма следа –
като сън е за мен преживяното.
Всяка сутрин се раждам в света
и с усмивка чета в огледалото.
В мен копнежи неземни кипят,
лудо гонят се пориви боси…
Няма кой да постави капак
над небето на мойте въпроси.
В мене обич безумна тая
и все търся парчето от пъзела –
онзи, който единствен в света,
би ми стоплил душата премръзнала.
Сякаш всичко за мен предстои
(някой грешно започнал е книгата).
Аз съм Вечност от страст и мечти.
И ще бъда такава завинаги.

Rozalia L

🌊☀️♥️Скъпи приятели, предлагам ви два модела календар за новата 2023г с мои произведения. Единият е "морски", другият с дами. Календарът е с размер А3, 13 страници, отпечатан е върху хартия 200 гр, гланц. Цената е 30 лв. Поръчки ще изпълнявам веднага след празниците. Ако някой желае да оцвети дните си с мои картини и стихове, да ми пише на лични.♥️☀️🌊

💗Бягство💗, 40/40 см

Да направим малко бягство, а?!...
Не... до отсрещно "Кафе".
Май сме сгрешили света.. нека за миг да го спрем.
Само да слезем и... пак
нека без път се върти.
С тебе ще вземем друг влак...
пасващ на наш`те души.
Може пък... има си свят,
който за нас е открит,
не на лукавост богат...,
искрен... и чист... Без "бодли".
Аз ще се сгуша във теб...
Ти пък – във мен полети!
Ето – световния ред
за нас ще си пренаредим.
Нека препуска света,
невиждащ, нечуващ, студен...
Ний сме далече сега... –
аз съм във теб...
ти – във мен.

Rozalia L

☀️🌊"За сърцето ми...2"🌊☀️, 38/46 см

Щом отново луната заспи
и денят бавно влезе в очите ми,
вън светът удивено мълчи –
пак се втурват във него мечтите ми.
Пак се гонят по пътя към теб
и рисуват вълшебства изгубени,
очертават ги с огън и лед
и ги хвърлят в пространството влюбено.
А когато достигнат веднъж,
непознати, неканени даже,
като топъл и приказен дъжд,
за сърцето ми ще ти разкажат.

Rozalia L

☀️🌊"За сърцето ми...2"🌊☀️, 38/46 см,

Щом отново луната заспи
и денят бавно влезе в очите ми,
вън светът удивено мълчи –
пак се втурват във него мечтите ми.
Пак се гонят по пътя към теб
и рисуват вълшебства изгубени,
очертават ги с огън и лед
и ги хвърлят в пространството влюбено.
А когато достигнат веднъж,
непознати, неканени даже,
като топъл и приказен дъжд,
за сърцето ми ще ти разкажат.

Rozalia L

❤️"До вечността"❤️, 33/46 см 🔴

От тук до края на света
и още толкова ще те обичам.
И после пак..и пак... До вечността
сърцето ми във твойто ще се стича.

Като сълза, отронена в мига,
когато всичко друго се стопява.
Като река, раздираща света
на вечното море да се раздава.

Като дъжда от лятното небе,
земята бездиханна възкресяващ.
Като вълна – прегръдка на море,
изчезваща в брега си покоряващ.

От тук до края на света
и още толкова ще те обичам.
Ще те "рисувам", "ще те пиша", ...ще горя...
Света си с твойто име ще наричам.

Rozalia L

☀️❤️Не е ли..❤️☀️, 40/40 см

Не Е ли пълно щастие това,
Вселената, че пътищата ни пресече?!?
Душите ни в Един копнеж събра,
Сърцата ни във трепети облече.
И всеки миг е Пълен със това
да будим Себе си във свойто Цяло.
Не е ли точно Смисълът в това –
след края да намираме Начало.

Rozalia L

🌊☀"А може би, Любов, ... "☀🌊, 33/46 см🔴

Възможна си!!! Дори не спирам.....прелиствам те отзад напред...обратно...
И всеки път по ъгълче намирам,
в което да се сгуша необятно.
И всеки път...пред мене си вървяла...И по земята.
И в небето...
И някъде край мене си летяла,
тъй близичко...усещам те с сърцето.
А може би...си друго измерение,
в което съм влетяла...за разнообразие.
Без пропуск... И без разрешение.
Единствено...обичаща до безобразие.

Rozalia L

🌊☀ "Време е" ☀🌊, 40/30 см

Боите пак някой подрежда
в платното на мойто небе –
рисува несбъдната нежност,
замрели във полет криле...
Рисува покълнали чувства,
несещащи свойта съдба...
и плахо потръпващи устни,
мълвящи нечути слова....

И ето – палитрата хващам,
че време е пак да летя –
сърцето ми цялото страст е,
душата ми – пълна с крила...

Rozalia L

☀"Прегърни ме ..."☀, 35/50 см🔴

Прегърни ме и мълчи…
Не мисли. И не тълкувай…
Нека тъй се претопим.
Нека тъй да побленуваме.
Нека тъй се понесем
по вълните,
дето в нас бушуват.
Нека в този тайнствен плен
и душите ни самотни
потанцуват.
После – ще си тръгнем пак.
В две посоки ще потънем.
Между нас ще диша Свят.
Но един във друг ще бъдем.

Rozalia L

💙☀Колко малко ☀💙, 40/40 см

Тъй пролетно безплътна и невинна
усмихнато разливам се в деня...
И даже някак весело увивна
играя си с намигащи цветя.
Пронизвам се през въздуха уханен,
разливам се по меката трева
и после към небето се отправям,
от синьо даже спиращо дъха.
А всъщност...си пристъпвам по асфалта,
захласната по пролетния ден
и мисля си,че ето-колко малко
е нужно слънце да изгрее в мен.

Rozalia L

🌊☀️Късче лято☀️🌊, 50/33 см, поръчка

Крадешком вече лятото свива зад близкия ъгъл.
Само краят му мълком се лута сред нашите стъпки.
Аромат на тъга гали ноздрите с призрачен гъдел
и горчиви побиват ни в миг позабравени тръпки.

Още малко ще дишаме в ступор между вчера и утре,
ще жонглираме вяло с уморени от жажда мечти.
В зимнина ще превръщаме спомени някъде вътре,
а брегът ще поглъща последните топли вълни.

Ще отказва душата ни твърдо оттам да си тръгне,
ще се вкопчи във залеза, гаснещ със сетни искри
и ще моли света само малко назад да се върне –
късче лято последно във себе си да приюти.

Rozalia L

🌊☀️Късче лято☀️🌊, 50/33 см, поръчка (малко видоизменено нещо вече рисувано)

Крадешком вече лятото свива зад близкия ъгъл.
Само краят му мълком се лута сред нашите стъпки.
Аромат на тъга гали ноздрите с призрачен гъдел
и горчиви побиват ни в миг позабравени тръпки.

Още малко ще дишаме в ступор между вчера и утре,
ще жонглираме вяло с уморени от жажда мечти.
В зимнина ще превръщаме спомени някъде вътре,
а брегът ще поглъща последните топли вълни.

Ще отказва душата ни твърдо оттам да си тръгне,
ще се вкопчи във залеза, гаснещ със сетни искри
и ще моли света само малко назад да се върне –
късче лято последно във себе си да приюти.

Rozalia L

Една малко странна поръчка за любител на двете изобразени неща, но....каквото поиска клиента. 40/30 см🔴

Портрет на най-сладкото и слънчево бебе Сами - Самуил🍼☀️ 🙂 Беше истинско удоволствие за мен!😇❤️ 55/46 см🔴

☀️🌊❤️"Днес раздавам..."❤️🌊☀️, 50/50 см

Днес съм толкова влюбено истинска,
че и утрото трудно позна ме.
Страстно в шепи живота си стискам.
…От душата изтрих всички рани.
Рой мечти се търкалят по пясъка
на брега, в който срещнах се с себе си.
И сред пяна и миди проблясващи,
те примамливо водят нозете ми.
И се сливам безгрижно безпаметна
със лъчите на слънце непитащо,
от небесното синьо погалена
и пропита с дъха на вълните.
И така – неподвластна на времето,
преродена във обич нестихваща,
днес раздавам от себе си. –
Вземайте!!!
…Утре може да бъда неистинска.

Rozalia L

🌊❤️Тръгни към мен❤️🌊, 60/40 см

Ела до мен... Макар и през света.
Дори така сърцето те усеща.
Дори така самотната душа
се стопля и във теб мечтите среща.

Дори така земята ми трепти
от досега със твоята планета.
И в тъмното проблясват пак звезди..... Надежди плахи пак във мене светват.

Тръгни към мен... и тази самота
ще си отиде чужда и смирена..... И може би ще дойде Любовта,
от скитане и клетви уморена.

Rozalia L

🌊☀️"Днес... "☀️🌊, 40/30 см

Толкова вярвах…,
че си наистина –
не мечта,
а от бъдното спомен.
И дълбаех във тебе неистово,
за да стопля света ти бездомен.
Толкова исках…
да ме познаеш
измежду всички видения...
Там-
между ада и рая,
ти път да намериш...
Последния.
Толкова исках да са орисани
наш’те мечти съкровени,
там да се срещнат,
във смисъла –
в теб да съм,
ти да си в мене.

Толкова искам...да те прегърна,
днес…,
със душа окрилена.
Укротена от твоето сбъдване.

И от твойто сърце приютена.

Rozalia L

🌻☀️"Когато слънцето изгря..2"☀️🌻 , 30/30 см , масло върху платно

Когато слънцето изгря
в очите ти по детски непринудено,
а ти разтвори своята душа
и пусна ме във теб да се изгубвам...
Когато в мене цялата земя
потръпна от познатите ти стъпки,
а от небето ти що нежност се изля,
във мене заличила всички кръпки...
..Се втурнах през света обезкървен
сърцето си на обич пак да уча...И вярвай, щом те стигна някой ден,
по-сбъдната и от мечта ще ти се случа.

Rozalia L

❤️ "Към тебе..."2 ❤️, 30/30 см

И дори и в обратна посока
все към тебе, усещам, вървя.
Във сърцето ми твърде дълбоко
начертал си със свойто следа.

И по нея пристъпвам на глътки-
дълго трупана жажда поя...
И изчезват след мен всички стъпки...
Има само "към теб" и "сега".

Има само прегръдка вълшебна,
във която намерих света.
И очи, във които прогледнах...
и усетих към Рая врата.

Rozalia L

🌹Ще можеш ли...?-2🌹, 40/50 см, поръчка🔴

Най-после те намерих във света.
Сега топя се в теб недоизказана.
Че думите пресъхнаха в страстта...
и само с пръсти мога да разказвам.
И само с устни мога да чета...
и само с поглед мога да показвам
какво бушува в моята душа
и жаждата за тебе как ме смазва.
Най-после те достигнах през света,
до болка те усетих как си истински.
Май чука на сърцето Любовта...
ще можеш ли да бъдеш моя пристан?

Rozalia L

💗"Вземи сърцето си и…"💗, 33/41 см

Не знам дали обичаш буен вятър
да вплита пръсти в твоите коси.
И точно насред парещото лято
небето закачливо да сълзи...
Потръпваш ли от удара когато
брегът възпира хищната вълна?
Пронизва ли те бурята, която
разсича небосвода със стрела?
И бляскави снежинки в зима люта
разтапят ли те в нежния си валс?
Долавяш ли във ударите на капчука
как звънко пее с грубия си глас?...

Вселена цяла между полюси безкрайни –
такава днес душата ми трепти...
и искаш ли да вкусиш всички тайни –
вземи сърцето си и...просто отключи.

Rozalia L

❤️🌹"То знаеше..."🌹❤️, 35/50 см

Познавала съм те…, но аз не знаех…
Сърцето само знаеше това.
Дори за “бягствата” ти щом нехаех,
то вярваше, че ти си ми света.
Долавяше, че ти си ми следата,
която в моя път ще се вплете.
Усещаше, че ти си ми земята,
в която спират всички ветрове.
То знаеше, небето си, в което
крилата ми сами ще порастат
и с твоите преплетени, додето
безкраят свърши, няма да се уморят.
И онзи бряг, към който се разливам
със цялата надежда на света,
минути…, дни и месеци, години…
в прегръдката му жадна да се разтопя.
То знаеше,
че всичко си, което…
…А аз го слушах само и мълчах.
Повярвах му, че някой ден…
и ето –
сега съм в теб, във мене си…докрай.

Rozalia L