Спомени, спомени..... спомени.
Запитвали ли сте се някога за първия си спомен. Много от вас ще кажат топлината на мама, гласа на татко. Моят първи спомен е за уюта на нашия дом! Как всичко беше направено така, че всеки от моето семейство да се чувства удобно. Детската ни стая с леглото на два етажа за мен и сестра ми, бюрото с нейните тетрадки и учебници, сандъците с моите играчки. Работилни
цата на татко с подредените инструменти, където всяко интересно нещо си имаше негово специално място и дървените играчки, които ми правеше с тях. Кухнята на мама от където се носеше най необятния океан от вкусни аромати и нейния вик: „Готово е..... хайде всички на масата!“. Спомена за готварските магии на дядо и на вуйчо, за старата печка на дърва на тавана и баницата на баба, за градината с големите домати и ароматни подправки, домашната газирана лимонада на другия ми дядо и какаото с топка сладолед.........
После станахме големи..... но спомените за рецептите на мамините манджи и чая със сто билки, от който ти минава гърлото, опита на татко как да направиш ремонт без „майстори в къщи“ – всичко това остава. Днес с помощта им и под зоркия им поглед реших да ви споделя тайните от тетрадките с рецепти и от работилницата където си говорехме по мъжки.
Тук ще намерите доста неща от тефтерите на вашите баби, от различни списания, книги и предавания за дома, както и доста наши импровизации. Но за всяко едно от тях гарантирам, че е проверено и изпробвано от моето семейство.
