DADE
20/02/2022
СЛЕД ЗАЛЕЗА бавно в безкрая
отлитат броени, зачеркнати дни.
За въздух и слънце жадуват очите,
зоват ме насън висини.
Наследство аз нямам, но спомени имам -
едничкия мой капитал.
Опазих от укори своето име,
макар и да хвърляха кал.
Зад мен кривуличат и чезнат следите,
какво ли ме чака във бъдните дни?
Не искам да нося тъга във очите,
не искам насън висини.
И нищо, че болката все не утихва
и нещо изчезва от мен.
Изтеклият ден е без право на лихва,
когато е скъпо платен.