Trouble Bakers

Не пиша ревюта за всички книги, които чета (за тази съм писала), камо ли статии, но фактът, че 2 г. по-късно реших да събера мислите си в по-цялостен текст трябва да говори достатъчно. The One (или Пет срещи с непознат, на български от Издателска къща БАРД) може да не е важна или задължителна книга (и едва ли е TikTok сензация), но смея да твърдя, че е незабравима книга (поне като идея и концепция). Сипете си един джин с тоник, прочетете статията (линк в коментар) и ми кажете какво мислите - бихте ли я прочели (на собствена отговорност)?👀❤️‍🩹

Тъй като обичам противоречията, с тези снимки (от книжарница в Белград) искам леко да ви дефлуенсна. Както знаем купуването и четенето на книги са две напълно отделни занимания и НЕ са тясно свързани едно с друго - НЕ е нужно да купуваме книги, за да четем (за това са библиотеките, приятелите, размяната на книги, book crossing, десетки give away-и, в които можем да се включим, та дори и пиратството (ето, казах го) и прочее) и купувайки книги НЕ означава, че задължително ще ги прочетем. Твърдя всичко това като някой, който тази година си е купил по-малко книги спрямо предишни години (но не никакви, човек съм все пак) и се чувствам по-добре. Има редица причини да не искате или да не можете да си позволите постоянно купуване на книги и всички са валидни - не се чувствайте длъжни да излизате от всяка книжарница с една торба покупки (или дори с една книга) и да изкупите всичко от Панаира на книгата, защото има един куп "задължителни" четива, може просто да си разглеждате. Разбира се, както винаги, you do you, но опитайте да четете повече и да купувате по-малко и вижте какво ще стане.❤️

Жителите на Ченгене Скеле са кръстили всички улици в селото на ветрове, което само по себе си е страхотно - показва почит и уважение, а на всичкото отгоре имената са толкова звучни! Всички с изключение на една - ул. Консервна. И още когато чичо Гошо (нашият разказвач в експозиционните къщички) го каза, сякаш веднага разбрах защо. Ако сте чели "Улица Консервна" на Джон Стайнбек веднага ще направите връзката - на мен книгата ми се падна на един ПрасоКоледен Book Exchange преди много години и бях абсолютно очарована.

Тръгнах из селото да търся улицата, а тя се оказа на най-очевидното място - където е и не безизвестният клуб-ресторант Морски сговор (храната е феноменална, начело (поне за мен) с мидите с ориз по Бургаски!). И имат не само улица, ами и цял паметник! И в момента, в който видях табелата и знака за задънена улица под нея, просто сякаш нямаше нищо по-подходящо на света - естествено е да е улица без изход. Много обичам неочаквани книжни находки и тази беше такава - отидохме по съвсем друг повод, но мястото надмина очакванията ми и бих се връщала отново и отново. И мрежи бих плела, и на плаж бих отишла, и риба бих опитала да хвана. 💙🐟🩵🌊🌬️

От известно време ме преследва мисълта, че ако не напиша първата си книга, няма как да напиша (впоследствие) най-добрата си книга. Една от причините да не искам да пиша нищо по-дълго от статия (или разказ) е, че просто не мисля, че ще е достатъчно добро. Не защото нямам таланта, по-скоро защото ми липсват определени теоритични знания. Защото не съм сигурна, че искам да пусна толкова хора в главата си. Или просто защото аз никога няма да съм доволна от крайния резултат. Но преди време Цвети (Цветина Цолова) ми каза, че това няма значение - всеки пише като себе си и за всяка книга си има читатели, тъй че защо да не опитам? Но в свят, пълен с писатели, останаха ли достатъчно читатели? Кой НЕ е написал книга в днешно време? Трябва ли му на света още една?

Но защо имам този странен мозък, който постоянно измисля истории (понякога гледайки дъжда и ядейки руло с мармалад) и живее на ръба на реалността, ако не го използвам, за да ги разкажа? Дълбоко в себе си вярвам, че всички сме разказвачи и всяка история я разказваме първо на себе си - разликата е в това колко добре можем да я разкажем на другите. Този пост няма поука и може би няма да доведе до нищо, но се надявам да не държите историите в себе си и да сте намерили вашия начин да ги пускате навън - това не винаги са думите, има толкова много видове изкуство и изразни средства, използвайте ги.❤️

"If you can't get it across in words then it's better not to try."
Затова няма да се опитвам да ви разказвам Kafka on the Shore, не мисля, че има смисъл. За всяка от тези 581 (в моя случай) странни страници може да се напишат поне по 10 страници анализ. Това е книга за твърде много неща, всъщност за всички неща, което само по себе си е странно и необяснимо. НЕ е книга за говорещи котки и ужаси, стар човек, който не може да чете и младо момче, което не спира да чете, но има всички тези неща. Има също сънища и реалност, има портал между световете, търсене и бягство, библиотека и хижа, и никой никога не пропуска хранене (което е изумутелно)! Но няма да се опитвам да ви обяснявам нещо необяснимо, хората са написали study guide-ове за книгата, аз не бих ги чела, но вие, ако искате - давайте. Ще ви кажа обаче защо толкова много харесвам Харуки Мураками и защо НЕ мисля, че е претенциозен писател.

Случва се да казвам, че съм антоним на самата себе си, защото винаги съм живяла в някакво противоречие с мен самата - всъщност не мисля, че има друг начин да се живее. И Харуки Мураками сякаш пише специално за мен - всичко, за което бих искала да чета и куп неща, които дори не съм знаела, че искам. Писането му е едновременно отдалечено, извънземно и крайно човешко, успява да оплете неща, които би трябвало да се отблъскват в сплав, която изглежда и звучи естествено, сякаш никой никога не му е казал, че вода и олио не се смесват. Магическият му реализъм е толкова философски, че на места може да загубиш нишката, но винаги се оказваш точно където трябва. На всичкото отгоре в моята читателска история, той е авторът, написал най-добрият възможен край (този на "Страна на чудесата за непукисти и краят на света") и най-тъпият край в историята (този на трилогията 1Q84).

Като четеш книгите му сякаш има блупринт (те все пак си приличат), но за всеки човек е различен. Можеш да разсъждаш по едно изречение до безкрай, да бъдеш обсебен от историята, реалността да се размие и да не можеш да познаеш горе от долу, но накрая се връщаш към себе си. И си повече ти, преливащо ти - you reinforced. Книгите му винаги са притеснителни и също толкова успокояващи, тегави и абсолютно комфортни в безкрайния си дискомфорт. Точно като мен в голяма степен. Затова и не мисля, че е претенциозен - аз не съм. Поне не и в смисъла на неразбираемо - просто трудно за разбиране, ако нямаш намерение да се гмурнеш дълбоко и да нищиш всичкото и нищото. И може да е известен автор, но не е универсален автор и това не е лека книга (макар че за мен е плажна книга). Така че не е важна, нито задължителна и няма да се хареса на всеки, не е нужно да се мъчиш, ако не е твоята. Но аз тази година чета малко на брой, но предимно изключителни книги и тази е точно такава - изключителна.🖤

Аз съм на море🌊, но вие се запишете за Смълчаният читателски клуб №43: На открито докато още има места и елате да почетем заедно на 31-ви юли в Южен парк!❤️

С Игинатора ви питаме: В ръката си държа Kindle (Captain Obvious), но какво чета?🤔 Жокер: Това или е най-плажната книга на света или хич не е плажна, но има думата "плаж" в заглавието и е доста известна!🌊 Който познае, ще е познал, който не познае, няма да е познал (Божинката), но ви насърчавам да пробвате с ясното съзнание, че нищо няма да спечелите.🩵 И при всички положения после ще ви кажа коя е книгата, защото не мога да си мълча за такива важни важности! Мерси за вниманието!🫶
Солено ваша,
Малката Кукурузалка

Знам, че това не е постът, който очаквахте да прочетете на 12 юли и аз не очаквах да го пиша, но следващият КНИЖЕН БРЪНЧ с КАУЗА ще е през ОКТОМВРИ и ще готвя от страшни книги!
🙀🙀🙀 Хрумна ми преди малко, докато закусвах и сега ще мисля за това през следващите месеци - много е вълнуващо!🤩 Ако имате идеи съм склонна да ги чуя.🔥

Не знам дали на вас ви се случват такива неща, но понякога започвам книга и не знам дали искам да я чета. Все едно влизам в морето и искам да стоя на плиткото, евентуално да се потопя до кръста да речем, а усещам как историята внезапно ще ме залее и ще се окажа под водата. На дълбокото. И не знам дали психически искам да съм там в този момент, дали ще успея бързо да изплувам или ще ми отнеме повече усилия. Не се колебая дали книгата е добра - писането определено е такова. Но дали е книгата, която искам да чета сега, дали няма да ми дойде в повече? Не знам. И или ще трябва да я оставя, ако усетя, че течението ме повлича или ще се оставя да ме отнесе навътре и ще се надявам да намеря пътя наобратно. Ще се науча да плувам. Или ще пусна котва.🌊

📖 (Кратки?) среднощни книжни размисли
Епизод 568 (примерно)📖

Интересно нещо е началото на всяка книга. Трябва да те повлече, да я усетиш, да "влезеш" в нея. И ако не се получи от самото начало, по-трудно става след това. Аз започвам доста повече книги, отколкото приключвам (затова и тази година съм толкова назад с reading challenge-а си), но поне тези, с които решавам да продължа ги усещам като нещо специално. На 7% е трудно да прецениш дали книгата ще бъде отбелязана като прочетена или ще е DNF. Но на 20% ще знам - толкова време давам на всяка история да се разгърне и да оживее за мен. Ако не се случи, винаги има следваща.

Старая се да не правя нищо насила и това важи с пълна сила и за четенето - всеки ден хиляди нови книги биват издадени и съм убедена, че моите са някъде там, защо да се мъча с останалите? За престиж, за да докажа нещо на някого (или на себе си), защото други хора са я прочели и харесали, защото е бестселър, защото иначе някой ще ме обвини, че не съм разбрала за какво става дума, защото, защото... Не, благодаря. Някой винаги ще има какво да каже, хората винаги ще имат мнение, но в повечето случаи нас това не ни касае. Защото книгите се развиват в главата на четящия и никой не преживява историята точно като теб. Това му е хубавото. Намери твоето хубаво.❤️

Скъпи мои трабъли и трабълки,
реших, че най-удачно ще е да се опитам да ви разкажа за A Letter to the Luminous Deep в своеобразно писмо, но книгата е толкова странна, че ми е трудно да направя така, че написаното от мен да звучи достатъчно разбираемо. Затова ще структурирам всичко ясно в точки!

🌊Общо усещане: Пише, че е фентъзи, но по-скоро се чете като лека научна фантастика - цялото действие се развива в писма (и от време на време други документи), които братът и сестрата на главните герои си разменят (веднъж си пишат помежду си и веднъж си изпращам писмата между роднините си и други свързани писма).
🌊Стил на писане: Епистоларна форма с много специфичен изказ - академичен и старовремски (звучат като от времето на Бриджъртън, ако всички бяха учени).
🌊Сюжет: Главната героиня E. (съкратено от Erudition) живее в къща под водата и има OCD/ОКР (в книгата е Malady of the Mind) и заедно с главния герой Henerey (обещаващ млад учен) изчезват мистериозно (смятат ги за умрели) по време на морско земетресение (на английски си има дума - seaquake, но на български не знам как е правилно). Родните им се опитват да сглобят целия пъзел на всичко, което се е случило до фаталния момент и проследяваме историята ретроспективно.

🌊Свят: На около 14% от книгата се разбира, че действието се развива на друга планета, почти изцяло покрита от вода. Оцелелите след катаклизъм (предполагам) на Земята кацат там и развиват интересно общество от учени, които се делят на 3 школи с различни кампуси и обучение, но сходна структура. На практика почти всички се занимават с изучаване на водния свят.
🌊Вайб: Цялата книга е вайб - или ще ви грабне или не.
🌊Недостатъци (за вас, за мен не бяха). Всичко е доста фрагментирано и често се усеща едно лутане - just go with it.
🌊Истински недостатък: Цялата книга е като предистория и ще разберем какво става в следващата част на The Sunken Archive.
🌊Очарования: Темата за психическото здраве е засегната и хората с OCD ще се почувстват видени и разбрани (авторката има същата диагноза и веднага си проличава в начина на писане). Цялото нещо се усеща като леко q***r sci-fi/cli-fi любовна мистерия.
🌊Оценка: 🌟🌟🌟🌟🌟 от мен - гмурнах се в романа от самото начало и не исках да изплувам!

(Фантас)Магорично ваша,
Малката Кукурузалка

Нямаше как да си занеса всички драконски книги, но то и няма нужда, тъй като аз самата съм дракон!🔥 Ясно ви е, че като стигнах(ме) във Варна, още същата вечер отидохме да търсим влюбените дракони и, разбира се, пих вода от чешмата (хубава беше!).🫧 Нямам идея защо точно тази скулптура (защо дракони демек) е поставена пред плувния комплекс - не намерих информация за символиката ѝ, но може скулпторът или дарителят да обичат дракони просто (ако е така - разбирам ги!). Ако знаете повече по въпроса, очаквам ви в коментарите.🐉

Не бих казала, че не съм по поезията (двойно отрицание, колко типично за мен), но чета много по-малко стихове, отколкото проза. Не държа на римите (макар че им се възхищавам), харесвам различни неща, поезията като цяло е страшно субективна. Което е страхотно, защото прави всичко, което решим да е поезия! Няма нужда да я разбираш, но има нужда да я чувстваш, да я усещаш, като я прочетеш и да изпадаш в едно специфично необяснимо състояние. Или поне аз имам тази нужда. И с Мария Донева често ми се получава.❤️

Смешни хора
Мария Донева

Любовта я заровили жива.

Тя не искала да си отива.

Преценили я за неуместна,

неудобна, печално известна,

прекалено боляща, туптяща,

през нощта – недискретно искряща,

прекалено разкошна без нужда,

чак-пък-толкоз, съмнителна, чужда,

да, красива, но ако ги видят!,

ако лоши очи им завидят…

И за да не пострадат излишно,

деликатно, решително, скришно

я прибрали най-долу във шкафа,

обинтовали я със чаршафа,

закопали я в стара саксия

и преляли й капка ракия,

и усещали – още тупти,

но си казали – Бог да прости,

и се правят, че нищо не правят,

и търпят, и така я оставят,

и си мислят – с това ще се свикне.

Смешни хора. Тя пак ще поникне.

Малко (сред)нощни откровения и непопулярни мнения. Освен "книжни плъхове" (което си е направо обидно), думата, с която се наричат читатели и много ме дразни е "книгохолици". Макар и на шега, с нея се визира пристрастяване към четенето, четенето като форма на зависимост. И всичко това не е безобидно (или поне аз не го виждам така) - всяка крайност е вредна, и това включва книгите. Знам колко читатели се гордеят, че предпочитат книги пред хора, колко са изолирани или как книгите са всичко, от което имат нужда. Но точно тази нужда е проблемът. На книгохолизма със сигурност се гледа с по-добро око, отколкото на алкохолизма, но сходното звучене си остава.

Да обичаш книгите и четенето е страхотно, да си зависим по какъвто и да било начин от тях - не чак толкова. Като всяко занимание (или хоби) и това може да бъде здравословно или токсично - всичко е в мярката. Има читатели, които напълно губят връзка с реалността, такива, които в опита си за бягство, трудно намират обратния път към света. Има читатели, които започват да вярват, че трупането и четенето на (много) книги ги прави нещо повече от останалите, че са по-умни и знаят всичко, защото са го прочели някъде, и просто се самозабравят. Книгите лесно могат да изкривят представите ни за любовта, приятелството, семейството, ценностите и да започнем да искаме невъзможни за реалните хора неща. Има хора, които лесно се влияят и прегръщат всяка идея като своя, в желанието си да принадлежат започват да се идентифицират с автори, герои, истории извън границите на обичайното.

Ролята на книгите винаги ще бъде да мислим, да чувстваме, да се съмняваме - не да подчиняваме живота си на прочетеното, а да разсъждаваме върху него, да го анализираме, да дълбаем, да го оставим да ни помогне. Читател е титла, но не трябва да е титлаТА и всичко, с което се идентифицираш. Защото точно книгите ни учат, че можем да сме всичко и че в крайна сметка трябва да живеем - с тяхна помощ, но не чрез тях. Смисълът на една книга не е просто да минем към следващата, защото винаги ще има следваща и тя ще ни чака, но животът - не.❤️

Знаете, че постовете тук не следват никаква (нормална) логика или последователност - пиша, когато, каквото ми хрумне, няма чернови и подготовка - всичко е на прима виста, но винаги е искрено.🫶 Затова от дъното до повърхността на книжната си душа и от все сладкарското си сърце ви благодаря за подкрепата, за поредното страхотно издание на Смълчан читателски клуб и топ рожден ден!🎂 Бяхте доста щедри (по-точно с 605 лв!) и подсигурихте сбирките до края на годината, а мисля и да взема нови (по-здрави!) пластмасови чинии за многократна употреба!🥳 В крайна сметка we are in this together и не мога да си представя по-хубави хора, с които да споделям литературните си размисли, страсти, очарования и фрустрации.❤️

(Фантас)магорично ваша,
Деси-с-лава

Много хора използват книгите като начин за бягство (и аз самата съм имала моя fair share of escapism) и абсолютно могат да бъдат най-хубавото такова.✨ Но в повечето случаи аз ги използвам, за да опозная себе си (и света!), да се науча по-добре how to human и в този смисъл те могат и да са точно обратното - вид заземяване, котва, която пускаме в настоящия момент.⚓ Определени книги могат да "усилят" сега-то, да му придадат допълнително очарование, да ни накарат да видим този миг от различни ъгли и да се гмурнем дълбоко под очевидното. И макар че мога да чета всичко навсякъде (защото книгите лесно те транспортират по всяко време на всяко място!), да чета за риби, русалки, пирати и море на плажа, за снежни кралици през зимата, за вещици в чужбина в чужбина (няма грешка), за определено място, докато съм на него - това ми е изключително любимо.☺️ Нямаше да има Trouble Bakers, ако не обичах толкова всичко тематично и не исках да накарам книгите да оживеят.📚 Всеки нов immersive experience ме очарова като нищо друго! Излязох от водата, за да напиша тези думи и се надявам, че откъдето и да ги четете (от космоса, Нарния, басейна, гората, дивана или друго (не)реално място!) имате до себе си хубава книга и глава в облаците.💙

8 години (ГОДИНИ!) Trouble Bakers!
🥳🤯🌞🎂🙀☺️🫶😍
По принцип пиша дълги и предълги постове и със сигурност като успея да си събера мислите (в момента съм all the feels), ще има и такъв. Дотогава искам само да кажа на всеки човек на снимката и на всеки, който е бил част от нашите събития - всички вие сте trouble bakers.❤️ Защото с Пролет започнахме всичко, но заедно растем и го довършваме. И така вече 8 години и, надявам се, още много по 8!🤞 Суперски сте, любими сте ми и за мен е истинска привилегия (също чест, удоволствие и прочее!) да съм вашата книжна сладкарка и култ лидер.☺️ Но и вие сте късметлии с такава чуДЕСна личност като мен.😇

ЧРД на нас!🥳🥳🥳
ВАЖНА информация за всички записани за Trouble Bakers на 8! Смълчан читателски клуб и торта довечера от 19 ч.
🎂 От нас тортата и почерпка - носете си постелка за сядане в парка и напитки (ако ви се пие нещо!)
🌈 ЛОКАЦИЯ (НЕ е същата като преди!) - само направо по главната алея от фонтана на Южен парк откъм Витошка - вляво има един хълм, ще бъдем зад него ----> https://goo.gl/maps/cbju2ZJGzgHXJJjz9
🎁 НЕ носете подаръци - оставете сума по избор (по-голяма по-добре!😉) в буркана за дарения за бъдещи събития!
До скоро!❤️

Дарението от 210 лв от Смълчаният читателски клуб: №41, който беше през месец май, отиде при една доста лична за нас кауза - Romain Rolland Alumni Club.❤️ Горди сме, че мисията ни беше подкрепена дори от бивш възпитаник на конкурентната ни гимназия в Стара Загора - ПМГ "Гео Милев", но това е в кръга на шегата - истината е, че подобни вражди не съществуват извън пределите на училищата и след завършването (а и преди това са малко измислени:). Днес празнуваме рожден ден, но за това по-късно!🥳

❤️ПОДАРЪК = ДАРЕНИЕ в БУРКАНА❤️
Моля, НЕ носете подаръци за Trouble Bakers на 8! Смълчан читателски клуб и торта - оставете сума по избор (колкото по-голяма, толкова по-добре!😉) в буркана за дарения, ще бъде използвана за бъдещи събития!🫶 Това е от което наистина имаме нужда - продуктите и храната като цяло са доста скъпи, а и се опитвам да не трупам излишности (дори да са много хубави!). Сладкарски неща и книги имам безброй - нямам и място вече къде да ги държа, а много от нещата потъват в небитието на някой шкаф.🙈 Благодаря ви от сърце - много се вълнувам и освен торта, реших да приготвя bestseller-и - 2 книжни сладкиша и 1 книжен солениш, които съм правила отново и отново във времето и са се доказали (класики един вид!). До утре!🌞

Има нещо (не)обяснимо привличащо в епистоларната форма (писане/размяна на писма). От малка писмата силно ме привличаха - и то не винаги по здравословен начин. По време на летните ми ваканции в Стара Загора, с други деца от блока (панелен блок с 12 етажа и много апартаменти) се опитвахме да вадим писма, картички и кореспонденция от чуждите пощенски кутии. Беше игра и предизвикателство, хем вълнуващо (какво ще открием!?), хем малко страшно (ще ни хванат ли, ще ни се скарат ли?). Докато пиша това ми звучи ужасно инвазивно, нарушаване на границите и личното пространство на хората, но бях малка и не го разбирах по този начин.

По-късно започнах да си разменям писма с приятели и дори с непознати чрез разни рубрики за запознанства в тийнейджърски вестници и списания. Писмата ме спасиха, когато на 13 г. трябваше да се преместя на 250 км от дома ми дотогава (от Бяла Слатина в Стара Загора) в ново училище, сред хора, които се правеха, че не разбират диалекта ми. В началото на осми клас още нямах никакви приятели, учех френски денонощно и пишех писма до приятелките ми, разпръснати из различни училища България.

С времето класическите писма спряха за сметка на други (по-модерни) форми на комуникация, но всяка дума, която съм написала някога е писмо до мен самата (а често и до други хора). Постове, сторита, статии - не е са ли всички те съвременни писма в бутилки? Никога не знаеш до кого ще стигнат и дали въобще ще бъдат прочетени или ще се изгубят в безкрайното море на интернет пространството, но се надяваш да бъдат намерени. В това е смисълът.

Така че не е учудващо, че като попадна на книга, чието действие се развива изцяло в писма, винаги се вълнувам ужасно много. Епистоларната форма е специфична, бих казала дори романтична - изказът и стилът са различни, писмата не са чат или дори имейл, нищо не става бързо. Отговорът отнема време, изисква (не)търпение - писмата са форма на изкуство. Засега няма да говоря за книгата, която чета, но ако междувременно искате нещо в този дух This Is How You Lose The Time War и Писма от Омар до бъдещата му съпруга са моите вечни препоръки.❤️

Работилничката за полезни бонбони, която беше част от програмата на Фестивал "На зелено" - Бедечка, Стара Загора днес мина при толкова голям интерес, че трябваше да я направя два пъти!☺️🙀🌞Имаше твърде много желаещи и нямаше как да ги разочаровам (не съм такъв човек!) - добре че имах достатъчно продукти.🙈 Освен че си приготвихме страхотните полезни бонбони на дядо Желе от Градът на скейтбордовете - Приказна поредица детски книги, си говорихме за това как да открием пътя на усмивките, какви искаме да станем като пораснем и споделихме важни важности едни с други.🫶 Децата бяха чудни кулинари, работиха заЕДНО и заслужено изядоха готовите бонбони, а аз си прекарах супер на чист въздух, сред природата на прекрасния парк.🌳🍃🍀 Отличен 6 за организаторите, всички изложители и интересни щандове, готини кътчета и арт инсталации, сладоледа и цветното настроение!🌈 Догодина пак!💚💚💚

🌈ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ до всички ЗАРАЛИИ🌈
Вече съм в Стара Загора и утре (събота) от 10:30 ч. ще очаквам всички (или поне някакви🙈) деца на Тайната поляна, за да си приготвим заедно вече традиционните полезни сурови бонбони на дядо Желе! Миналата година се получи доста весело, децата се оказаха страхотни кулинари, прочетохме книжката от поредицата "Градът на скейтбордовете" и почерпихме дори и родителите (или поне тези, които са били послушни!). Елате да се развихрим заедно сред природата - ще се видим на Фестивал "На зелено" - Бедечка, Стара Загора!💚

Преди няколко дни разказвах на Иги за Библиотека под дърветата (аз я наричам горската библиотека) и го питах иска ли да отидем да я видим най-сетне. Оказа се, че той е минавал вече покрай нея с чичо си и предложи да ме заведе (не знаех точната локация, но е близо до вкъщи и реших да му се доверя).🤞 Избрахме 3 книги (2 негови и 1 моя), които да оставим и потеглихме. Доста се изненадах, че толкова добре беше запомнил маршрута и не се поколеба или обърка нито веднъж - знаеше точно къде се пресича, покрай какво се минава, къде трябва да завием!🥳

Зелената каравана е инициатива на човек от квартала, който е правил и други пространства наоколо (като големия шах!) и е пълна с книги📚- повечето са подредени, детските са малко по-разхвърляни, но това е нормално и очаквано.🙂 Имаше и книжки за оцветяване и няколко игри. Иги хареса една книга за сричане и почете от нея на столчетата отпред (наблизо има и пейки на сянка) и взехме една за вкъщи, която ще върнем скоро. Доста семейства с деца се спираха и коментираха страхотното място - надявам се още много да разберат за него!🫶 Библиотеката се намира в Южен парк II (кучешкият парк зад Парк Център-а) в близост до кортовете и футболните игрища. Наминете, разгледайте и оставете нови книги (старите заглавия все пак преобладават).💚

Dearest gentle reader,
a little Bridgerton party never killed nobody (е казала Фърги). Мисля, че за всички беше ясно, че по един или друг начин ще се случи - с подбрани лейдис от близо и далеч се събрахме да гледаме втората част на трети сезон на Бриджъртън (на голям телевизор!). Всичко беше тематично и доста флорално - дрехите, храната, питиета.🌷🌹💐🌸🏵️ Като домакиня съчетах домашно приготвени еклери, нещо-като-пайове и сандвичи с яйчена салата с купени френски макарони, различни видове бисквити, ядки, плодове и зеленчуци - да се усеща изобилието! Саламените розички бяха хит! Книгата на Издателство ИБИС е назаем от Столична библиотека - направете си карта!

Беше толкова хубаво да гледаме (и коментираме!) сериала заедно - следващият път може да го направим по-мащабно и дори да убедим някое по-малко кино да направим watch party!🤞 Нашият Бриджъртън експерт (Искра) долетя чак от Нидерландия за събитието и аз и тя догледахме сезона на следващия ден (хареса ни, спете спокойно!). Разкошната рокля, с която съм на снимките (втора употреба, разбира се!) ще я видите на живо по време на Trouble Bakers на 8! Смълчан читателски клуб и торта - поне тези от вас, които са успели да се запишат, тъй като на този етап СПИРАМ с гостите за събитието.🫶

По принцип да готвя за 4 и за 40 човека ми е горе-долу еднакво приятно, но разликата е, че когато са 4 обикновено са по-близки, следователно заслужават най-доброто, на което съм способна.❤️ Не че винаги се получава перфектно - трудно ми е да гарантирам резултат, защото има твърде много фактори, които играят роля в кухнята ми, няма предвидимост.🤷 И все пак, когато готвиш за най-близките, около печката витае една магия, която ти помага, дори да не си на 100% сигурна в способностите си в дадения момент. Но в еклерите си съм доста сигурна.😻

"— Като бяхме малки, ти все казваше, че аз съм покварена — възрази Леля.
Баба се поколеба, за миг извадена от равновесие. После махна раздразнено с ръка.
— Ти си беше, разбира се — приключи тя въпроса. — Но не използваше магия за това, нали?
— Не ми се е налагало — щастливо заяви Леля. — Повечето време номерът минаваше и с рокля с гол гръб."🖤

Като бях в гимназията веднъж (и единствен път в живота ми, доколкото помня) с баща ми бяхме само двамата на почивка за 2-3 дни в едно село (може би Орешак?). Имаше басейн в къщата и по цял ден четях книги на шезлонга, а баща ми по няколко пъти дневно плуваше, а през другото време си почиваше (което сега ми звучи фантасмагорично, защото той винаги е в движение). Вечер се събирахме за вечеря, която той приготвяше (до 18 г. нищо не бях готвила сама, даже яйца не бях пържила) - аз помагах с каквото мога. И много ясно си спомням една салата с риба, която беше просто божествена. И тази вечер си мислех точно за нея, докато правех моята (макар и много различна) салата. Оттогава обожавам богати салати с риби, месо, морски дарове, и слагам много неща - за мен салата е основно ядене и трябва да е засищаща. Тази е с краставици, домати, чушка, маслини, каперси, царевица, боб, риба и яйце - не пропускам и риган, сол и зехтин. Ще се радвам да ми споделите ваши любими салати или идеи за интересни комбинации - салатено време е все пак!🍅🥒🥦🌽🥑🫑🫛🥬🫘

Изгледах всичко (излязло дотук) от Бриджъртън и искам да ви кажа, че няма да тръгна да чета книгите при условие, че (според мен) единствената истинска любовна история е Queen Charlotte (поревах си порядъчно😭), а тя е оригинална история, която не е по книгите. На Бриджъртън не му липсва чар, естетика, красота, пищност, балове, танци, блясък, клюки, скандали, красиви и лесни за харесване герои, но му липсва сюжет. И макар че сериалът е за любов, в първи и втори сезон тя си остава доста повърхностна и е предимно сексуално привличане (в което няма нищо лошо, разбира се🔥) - двойките са красиви, но не са чак толкова интересни, а действията им често са между абсурдни и малоумни, и има куп несъществуващи препятствия пред щастието им.

Персонажите, които са истински интригуващи са по-възрастните жени - те са тези, които са преживели и постигнали най-много. Затова и предисторията работи толкова добре - виждаме как е започнало всичко и какво е коствало. Силни женски роли и най-после адекватен мъжки персонаж, макар и толкова обречен. Истинска любов на твърде висока цена - без кралица Шарлот, нямаше да има крал Джордж (нито може би фермер Джордж и просто Джордж). Младата лейди Данбъри почти им открадна светлината под прожекторите - нейната история беше не по-малко важна, а Бримзли и прислужникът на краля разбиха сърцето ми просто.💔 Защото любовта се разгръщаше на много нива и беше трудна на всяко едно.

От сезоните, все още трети ми харесва най-много, защото Пенелъпи и Колин вече се познават и имат някаква връзка, по-добре може да се развие сюжетът, тъй като ги следим от първи сезон. Но истинският диамант💎 си остава Queen Charlotte - единствената релевантна история с толкова голямо сърце. Всички актьори бяха изключително добре избрани, просто страхотни - перфектен кастинг, можеше да видиш възрастната им версия, докато играят. Нямам нито една забележка и мисля, че сериалът трябва да се стреми към това ниво.