Malukindian

- Е, какво е пък сега това? Това прилича на слон! - присъдата от тази сутрин. Пък аз се тревожа, че се е нагрухтяло с малини и е прекалено розово. А то, явно трети опит ще трябва да има. Както констатира критикът "от третия път ще стане".

И да, ще снимам завършения индивид, разбира се. Даже и да не е на фона на новите платове.

Сряда, съвсем в края на лятото, а нашите малини все още зреят. Пу-пу! 🐽

Добро да е неделното ви утро, мили мои!

От сивите облаци и дъждовете, един крокодил се пръкна в ателието.

Ако се чудите как да разберете дали сте си свършили работата прилично, ето основните стъпки у дома:

1. Джуджето любопитства какво кроите
2. Ако на лицето му се появи дяволита усмивка и блеснал поглед, значи сте на прав път
3. А ако за финал попита: Какво правиш?, то това е сигурен знак, че се е харесало чудото.

Историята с този беше тъкмо такава. Няма си име, но съм сигурна, че който го приюти ще ни пише, за да се осведомим по този въпрос. Работните имена на крокодила бяха Килан, Крокогущер и Картоф. Ако ви харесва някое от тях, ползвайте ги със здраве. А ако ви хареса самият крокодил, непременно ни пишете.

За нас неделята започва с курабии и смешни истории.

И така, мили мои, за някои може да е петък, за други Видовден, за нас с джуджето е денят на нейно превъзходителство Прасишка. Кръстена е от началството, както можете да предположите. Аз предложих скромното Пришка, но се отхвърли, поради логиката "щом аз казвам, значи е така!".

Та, така. Животното Прасишка има леко словашки корени (може и азиатски да са, но платовете дойдоха от Словакия), широка усмивка и скромен натюрел. Появи се като чудна скица в тефтера ми, но още тогава трябваше да се досетя, че нещо не е както трябва... Не можах да побера клепарчетата на листа, но си казах уверено "ще ги скроя огромни и всичко ще е шест". И сами виждате колко са огромни... За любителите на уши са си смехотворно малки.

А за капак, преди да дойде името на чудото, джуджето зададе резонния въпрос: А защо е космато?! Иди обяснявай, че не е глиган.

Изобщо -- ТЪРСИ СЕ ДОМ ЗА ПРАСИШКА! 🐽

Добро утро, мили мои!

Може и нямам бугенвилия на двора, но не пречи да се прехласвам по онези, превзетите от нея къщи... Имаше една тъкмо такава в съседство това лято на морето. Двуетажна, почти разрушена, с цветни участъци на вратата... Не знам кого и как беше приютявала, но си личеше, че ще да е било преди доста време. В едно малко морско селце.

Върнах се към нея преди време с един отпечатан евкалипт (който освен всичко успя да придаде и леко розов оттенък на целия плат).

Подвързия за книги в сряда. Ден за библиотека ни е с джуджето също така...

Добро утро, да!

Докато чакаме есента да се заяви категорично, както и да намерим дом за този лъв, с джуджето решихме, че е крайно време да нарисуваме и изчислим ново шалте. Това тук би следвало да е като за бебе (100х140) и да, предстои да бъде ушито. Имаме грандиозни планове за него, но уви... изчакваме платовете да пристигнат. А дотогава - рисуваме и бродираме подвързии за книги, както и довършваме започнати играчки, да.
Понеделник. По вода да ви върви новата седмица!

Добро утро, мили мои!

Не знам как е при вас, но когато нещата у дома са най-тревожни и объркващи, работя най-много. Сега, вярно е, че тогава допускам и най-много грешки, та после преправям по сто пъти едно нещо, но... добре е да се стига до крайната дестинация. С този Доменико имахме тъкмо такова приключение. Първо обърках платовете за него (кроих го втори път), после ръцете и краката уших не баш така, както бях наумила... И най-сетне: получи една обърната напред и друга, извита назад ръка. Та, ето причината да се е позабавил от първоначалната му фотосесия.
Днес обаче е готов и му търся дом. Не знам дали акварелът го влече, но смятам, че би могъл да е верен страж дори докато се разливат цветове покрай него... Проверено е!
Наличен. Четвъртък е ден за нови идеи, скици на шалтета и предизвикателства.

Как е при вас?

П.П. и да, картичката-лъв не е мое дело. На Петя Константинова е, да. Взех назаем 💛

Добрутро!

Семейните портрети понякога могат да изглеждат така: маймуна албинос и розовата дама 🩷

И да, маймунът е завършен... С работно име Оскар. Търсим му дом.

И така, мили мои, напоследък работим, лекуваме нещо (кога коляно, кога вирус), играем, снимаме (но нямаме време да публикуваме тук) и кръщаваме добичетата.
Тези двамцата са последни в серията "свидни муцуни от ателието с джуджето", имената им са непроизносими (някаква азиатска вълна е връхлетяла кръстника им и ги дарява с причудливи комбинации от звуци!!), а съвсем скоро ще ви ги представя и по отделно, та да ги видите в пълния им блясък.

Дотогава само допълвам картинката с признанието, че налични са два слона, един енот, куче, магаре, две мишки, котка, прасе, октопод... о, и мечка, таралеж, овца и кокошка. Животински миш-маш е положението! 🙃

Добро утро, мили мои!

Саваната в непосредствена близост до Пловдив е бодлива и с високи трънаци... но пък изгоряла тъкмо колкото е необходимо.. Един лъв преброди набързо из нея и установи, че човек и добре да живее, трябва да види Капана в Пловдив (при все че отдавна не е онова, което беше и най-вече онова, което трябваше да бъде).
* гривата е напълно завършена, този чака своя нов стопанин. Ако се припознаете, пишете ни!

Добро утро, мили мои!

Докато едни скачат дълъг, а други висок скок, висините на нашата лична Олимпиада (с джуджето) е най-сетне да го съчиним този лъв и да му се случи смешната физиономия...

И така - лъв, опит пореден. Още малко и ще обявим успешен ли е или не.

Ръкоделницата

Добро утро, да!

Петъкът е ден за скици, магарешки фотосесии и планове за предстоящия уикенд... 🩵💚
Ръкоделницата

Добро утро, да!

Четвъртъкът е ден за диня, изненадани погледи, космати муцуни и обич... разбира се, обич! ❤️

А петъкът вероятно ще е магарешки. При вас как върви седмицата?

Когато нямаш гъби - и смокините са гъби. Може и да е края на юли, но таралежи допъплиха в ателието...

Обявявам седмицата на муцуните-играчки. С джуджето сме обратно вкъщи и всеки скицира собствените си вълнения. Моите засега са под формата на таралежи и магарета. Но има още дни, не знам кои още ще се пръкнат. Обещавам да ви държа в течение.

Този засега е наличен, да.

Добър ден, да!

Човек и добре да живее, хубаво е да има на кого да се опре... особено, ако мустаката опасност дебне от терасата, под сянката на маслината...

* мишките са налични, да! ако харесате някоя - непременно ни пишете. или наминете през Ръкоделницата
* котакът е местният съсед и не спира да ни оглежда с почуда кой горещ вятър ни изпи мозъците да се разхождаме из тези нагорещени сокаци?!

Добро утро, мили мои!

И докато бродим с джуджето из тесни улички (и почти зад всеки ъгъл нахълтваме в нечий двор), мисля аз, че като са те проектирали и създали красива колкото и да е разрушителна силата на времето, красотата ти пак прозира под всичко останало... та, дори и когато са изгребали другата половина от теб...

Има толкова красиви архитектурни съкровища, всяко с неговата си история и хора...

А, да. Подвързията за книги е налична, бижутата са от серията "назаем" от Ръкоделницата (сребро и камъни)...

В неделя е така. Ако решите, че имате нужда от подвързия за книги или някой друг представител на ателието - непременно ни пишете. С джуджето се потапяме в деня и морето, но ще ви отговорим задължително 🩵

Добро утро, уважаеми!

Знаем, знаем, че лавандулата прецъфтя отдавна... но пък котешката банда (от трима, запленени от аромата ѝ) все още се подвизава в ателието. До един са добродушковци, не са плоскоземци (т.е., увериха се, че и да бутат нещата от масата все някой някога ще ги вдигне, та спряха), с добри хигиенни навици са (не носят пясък по лапките... освен ако не ги водите на море, а после забравите да им проверите ушичките и лапките). С отличителни големи носове и широки усмивки.

Трима. Налични... 🤍
Ръкоделницата

Внимание! Важно съобщение от ателието!!

Когато си с екзотични представи за света или иначе казано външният вид е последното, което те интересува (понеже всички вярваме в красотата вътрешна, нали?), рискуваш да останеш неразбран. Така и тези двамата пънкари тук. Появиха се преди време - единият с леко оредяла грива (поради нежалание за редовно разресване на перчема), а другият с небрежна и едва забележима усмивка (вероятно за някои е просто срамежлива, но за други ще да е поради прекомерно дългите уши... или крайници).
Но! За какво е юли, ако не за приключения, море и търсене на нови домове?! Тези двамата в момента са си стегнали багажите и са готови да отпътуват на всяка цена (а под всяка в ателието разбираме силно надолу...
все пак билет за пътуване имат да плащат). Та, решихме с джуджето да ги пуснем да си търсят домове срещу 25 лв (всеки). Добре дошла е идеята да пътуват заедно, но не е задължително. Височки са около 35-40 см всеки от тях. Тъкмо толкова меки като всички останали играчки са и да, обичат да се къпят (в пералня) на не повече от 30° С. Ако в очите им прочетохте, че са вашите хора, нямайте колебания да ни пишете! 💛🤍

Добро утро, уважаеми!

Да, ваканцията за някои е факт. За други - посещението на "родните места"... При все за някои видове това да е спорно място, предвид произхода на платовете в днешно време. И все пак един октопод (или медуза) успя да стигне до морето. Температурата на морската вода е неприлично висока, та затова предпочете да остане под сянката на чадъра. Толкова засега от нас за днес.

Ако нямате октопод, но много ви се иска да ви опази някой от морски чудовища (например), то обещавам - този ги прогонва още след залез слънце.

Наличен.

🩵

Добър ден, добър ден, да!

Докато навън е 400 градуса, а моя милост не се е появявала в пространството от седмица насам, нали не вярвате, че сме се залежали и разтекли на жегата? Нищо подобно.

Рисувах, трих, рязах, смятах и скицирах няколко лични проекта (от типа на "крайно време е да се ушият нови пачуърк калъфки на горките домашни възглавници" + "хайде вече да надскочим страховете от шиенето на дрехи и да скочим в дълбокото с проби за домашните ми")... А, да - един октопод се появи. Октопод, да. Нищо, че вкъщи някои го определиха като медуза...
Но както е известно "всеки сам си преценя". За мен остана да го донапълня и да му намеря достойно място за фотосесия.
Как преживявате вие жегите? Близо ли сте до морето? Или просто не забравяте да пиете течности? Не забравяйте, да. Важно е.
Аз държа октопода на прохладно... и доколкото е възможно покрай морето.

Скоро ще е наличен. И да, корабните въжета покрай него всъщност са едни разкошни колиета с копринени пашкули, та да не се объркате, че някой нещо лошо му е сторил. Всичко е под контрол! 🩵
Malukindian

Добро утро, да!

Някои им казват червеноперки, други - червени зеленоперки...

Налични са. За ядене не са подходящи, но за висене на слънце (или сянка), на двора (или в хола) са чудни!

Събота... денят започва с риби и котка (последната не е моя, на Петя Константинова е, разбира се. Взех назаем!)

Добро утро, мили мои!

Когато си роден с късмет, пръкваш се "златна рибка" (макар и второ издание), па намираш лятна госпожа, с ефирна копринена рокля и диня, та да си имаш чудна компания за фотосесията...
Туй то. Нови две рибета са налични!
Как е четвъртъкът при вас?

П.П. ако ще си намисляте желания, сега е моментът. Не гарантирам, че ще се изпълнят, но по е ще има на кого да ги пошушнете... пък и кого да държим отговорен, ако ме се изпълнят.

Когато преди няколко месеца се качихме дружно в колата (джуджето, моя милост и най-търпеливият и подкрепящ човек на тоя свят), в търсене на дълбок сняг, някъде наблизо в Родопите... е, тъкмо в този ден се натъкнахме на ей тази къщурка в гората, с прилежно затворени капаци (нищо, че изглеждаше като че ли никой да не е идвал скоро в нея). Сама насред поляна, обградена с борова гора... Приказна история. И малко тъжна, разбира се. Но втората част е вероятно само в главата и моята представа за света, къщата и обитателите ѝ.

Та, така... в петък графичните изображение са завършени, а подвързията напълно готова. Глътка въздух от пловдивските улици... 💚
Налична е, да!

- И как реши проблема с черното? - пита ме вчера приятелка.
Ей на! Всякак пробвам да го разреша... бродирам през деня (когато е възможно) и на светъл фон (също, когато е възможно)... иначе казано - опитвам се да не вторачвам.

Толкова да не се вторачвам, че да не се впечатля от прозорец с капаци?! Мне. Толкова не мога. Обичам прозорци с капаци,. Доста.

Добро утро, мили мои!

Човек и добре да живее, налага му се да преброди Пловдив пеша. Когато наскоро ми се случи авто-мото драма (петък, пет часа следобяд, с джуджето на задната седалка), неволята каза - организирай транспорт за джуджето, викай "Пътна помощ", а ти повърви малко из този град, та да видиш в каква строителна площадка се е обърнал...

Признавам - абсолютно съзнателно отказвах да го правя до момента, защото знаех, че гледките ще ми приседнат. А обичам да обхождам Пловдив пеш. Пловдив е град за пешеходци по мое мнение (всичко е на половин час разстояние, но това е друга тема).

Разбира се, че така се случи, та трябваше да мина (буквално) през всичките си детски и тийн места и спомени: целия квартал - Кичук Париж, улицата, на която майка ми и баща ми някога държаха сладкарница, детската площадка (единствената почти непомръднала от детството ми и тази, за която най-много се надявах да са се погрижили и осъвременили), кортовете на стадион "Спартак" (днес един безумен общински проект ги е заличил напълно), гарата (с красивата си масивна сграда, оставена и тя на произвола на времето)... И "пробивът" под нея, и прахоляка, и разрушените къщи, и тютюневите складове, и всички съдби и покъщнини, събрани и отнесени другаде (грижливо и обичливо, надявам се)...

Та, така музата се завърна под формата на серия пловдивски къщи, емоции, врати, спомени и тъга по отминали моменти...

Първата. Форматът е малък, подвързия за книга е. Т.е., стандартен - 23 см х 17 см (като за повечето книги художествена литература).

Сряда. Как върви при вас?

На Еньовден не събрах билки, мили мои. Успях обаче да си намеря еньовче (от пазара, да, да), завърших двете обещани риби и поразмених някои идеи, усмивки и мисли с една немска двойка... помагах в нелек избор за шестгодишна девойка (за книга и играчка), побъбрих с приятели, а едно от малкото дръвчета, за които съм отговорна у дома цъфти и пак ще връзва!

А иначе рибите са налични, да. И са чудно смешни на витрината (което някак ме успокоява да ви кажа, че ако ги приютите, ще ви радват и у вас)

Понеделник, мили мои, е ден за важни новини. А именно - тези може и да имат прилика със златната рибка, но са си просто жълти (и леко оранжеви), та не бих казала, че изпълняват желания. Сега, идеални са за смешна лятна декорация, за витрина, за прозорец, за игра, за гушкане... но дотам. Макар че, и това не е никак малко, нали? Хем, няма да се налага да ги пускате обратно във водата, ако ги приютите... Ще са готови до края на деня. Хем с фотосесията си 💛
На вас пожелаваме слънчево-морска седмица, спокойствие и синьо небе. Аз, джуджето и двете ухилени грации от ателието.
Malukindian
Ръкоделницата

Някога баба ми заяви, че повече в черно няма да ни плете (имахме някакъв тийн период с черно, хеле моя милост). Напоследък все по-отривисто отеква тази ѝ реплика в ушите ми... Току си кажа "спри се, очите ти са компот" и след някой ден пак подхвана нещо да ушия в черно.
Та, сега докато си почива погледът, обмислям как да бродирам в негатив (така де, ако конецът е бял, мисля си, вероятно няма така да се напрягам... е, то вероятно няма и така да се товаря, ако бродирах през деня, а не след 9 ч. вечерта, но тази тема не е от удобните ми).

Та, така. Фенерът. Иначе казано - подвързия за книги. Налична.

https://www.facebook.com/100064101932749/posts/875139101299480/

Не знам как е при вас, мили мои, но тук музата от известно време си е била камшика и както и да я предизвиквам, не се показва...

Не е много сигурно до какво ще доведе подобен дисбаланс в ателието, но засега едно е сигурно - обикалям усилено къщите, снимам входни врати (по света и у дома), пък да видим. И понеже книгите и подвързиите за тях винаги са били и остават стимула да рисувам и шия, то фенерът (най-логично) ще се кипри на лицето на книгоподвързия. Скроена, но дотам. Предстои бродерия, а най-вероятно и някое кратко клипче по темата...

Как върви жегата при вас? Какво четете? Вкъщи темата около Амазония все още е силно актуална (да се разбира като "не, не съм дочела "Банзейро Окотó").

И така, мили мои, съботата е ден за животни с особен статут - нещо между водно конче, шахматен кон и жираф. Както казват в някои части на любимата ни държава: "е, те такова животно нема!".

Иначе, мили мои, поредната лятна торба е колаборация между моя милост и Теодора Дончева - Теч. Тя рисува, аз ших... Понеже човек работи в пъти по-добре в компания на приятел. Човек може и да не - аз, да!

Налична, да! Конско-жирафска лятна торба.