Tours With Causes by Traventuria

Преди два уикенда гостувахме в Трънския край с травъл блогърите Друми в думи, PeteVoditel и Венелина Величкова. Казвам ''гостувахме'', защото благодарение на Трънско туристическо дружество наистина успяхме да се гмурнем в атмосферата на това прекрасно кътче и останахме с много топли чувства от тяхното отношение. Посетихме редица скришни кътчета, любувахме се на панорамни гледки, освежихме се и с най-вкусната домашна бъзонада, докато в Бусинска сръчкотилница ни запознаваха с бусинската керамична школа - на теория и практика. Чакаме с нетърпение да посетим Трънския край отново!

На дясната снимка е Джулия Хил. Тя се качва през 1997 г на върха на Калифорнийска секвоя и прекарва там 728 дни.! Целта ѝ е да опази дървото от отсичане от местна дърводобивна компания. Начинанието на Джулия Хил се увенчава с успех.

Продължаваме да ви вдъхновяваме, запознавайки ви с по-малко познатите дестинации у нас - скътани бижута, които чакат да ги преоткриете. С подкрепата на America for Bulgaria финализираме проект за популяризиране на алтернативния туризъм в северна България с 3 последни пътувания с блогърите-журналисти Друми в думи , PeteVoditel и Венелина Величкова.

За първото ни пътешествие ще посетим приказния район около Трън с експертната помощ на водачи от Трънско туристическо дружество . Ще се любуваме на спиращи дъха гледки, ще посетим някои значими археологически обекти и ще се потопим в магията на глината в Бусинска сръчкотилница . Много се вълнуваме да видим перспективата на всеки един от творците. Следете техните социални мрежи за интересни статии, за да разберете как те са усетили по личен начин атмосферата на тези места.

Снимките са ни предоставени с любезното съдействие на Трънското туристическо дружество.
Автори на снимките: Руслан Зарев, Цецка Кирякова, Асен Груев

Възстановяването на биологичен вид в дивата природа е сложен и продължителен процес. За постигане на успех са необходими пълна отдаденост, постоянство, умения, изобретателност, знания, обществена подкрепа и финансиране.

Проектите са с начало и край, като по този начин осигуряват средства само за определени периоди от време. Усилията за възстановяване и опазване на популации на редки видове трябва да бъдат непрекъснати за да са резултатни.

Дарителството освен важна финансова помощ е недвусмислено признание на голямата значимост на дадено начинание. Мисията на Зелени Балкани / Green Balkans NGO за възстановяването и опазването на белошипата ветрушка в България е силно обичана от екипа на Травентурия.

От участници в две тазгодишни пролетни екскурзии с кауза беше събрана и дарена сумата от 200 лв за опазване на белошипата ветрушка в България. Благодарностите на Зелени Балкани са именно за тези участници в нашите турове!

Всеки може да подпрепи работата на Зелени Балкани за опазване на белошипата ветрушка като:
- дари пари
- споделя в социалните мрежи и сред приятели информация за вида
- бъде доброволец в Спасителен център - Зелени Балкани / Wildlife Rescue Centre - Green Balkans

https://lesserkestrellife.greenbalkans.org/Dariteli-podpomagat-usiliyata-na-Zeleni-Balkani-za-opazvane-na-beloshipata-vetrushka-v-Balgariya--1-8521?fbclid=IwY2xjawEDGPhleHRuA2FlbQIxMQABHSqgtHpvGBHWWcdSxodumKtL3U7X_2qAL7OCEv-CVUyzOrC60lA60sNLxQ_aem_pe4781gGz3Fmd2vIj1IXkw

Дарители подпомагат усилията на Зелени Балкани за опазване на белошипата ветрушка в България! С тази новина искаме да благодарим, но и да се похвалим за безценната помощ, която напоследък получихме, за да можем да продължим работата си по опазване и подпомага...

Хайде хора, кой с каквото и колкото може да помогне за лагера на Дуранкулак
https://platformata.bg/bg/kauzi/2408:2024/details/campaign.html?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR0w17sIrNqcZpwQtwKTCMUrWHEpMF9mJv6AzeR4wBIce7_w_ZGf69kwR1A_aem_-fspmLSkdG2MLdwKJusUXA

Подкрепете Опръстенителен орнитологичен лагер Дуранкулак 2024 Платформата! Дари с мен!

Малко видове от пътуването в Турция

Припомняме, че утре ще броим врабчета. 😊

Ето как бързо и лесно може да различите трите най-често срещани видове у нас - домашно, полско и испанско:

Източник: Полеви определител на птиците, БДЗП

Всички врабцебройци - къде сте?

Животните-биоиндикатори са тези, които ни помагат да оценим състоянието на цялата заобикаляща ги среда. Причината е, че, тъй като са с по-висока чувствителност към промени, те обикновено са първите засегнати. Така те могат да ни алармират навреме, ако има кой да ги ,,чуе”. Врабците са точно такъв вид.

Стартира се осмото издание на ,,Ние броим врабчетата“ - кампания на БДЗП, отразяваща тревожната тенденция на спад от 52% в популацията на врабчетата от 2005 г. насам.

Кога❓ 10 минути на 27 април между 09:00-12:00 ч.
Къде❓ На избрано от вас място
Как❓ Регистрирайте се тук - https://shorturl.at/ltxFN, запишете броя индивиди както и мястото на наблюдение и предайте!
Защо❓Като градски обитатели, врабчетата ни дават възможност да дадем оценка на средата в която ние живеем

Ние ще броим, а вие?

Пролетта е в разгара си.

Хубаво е една общност да се радва и възхищава на заобикалящото я биоразнообразие. Дано добрият пример се разпространи и из други части на нашата страна.

Здравейте, скъпи приятели!
Представяме ви нашия избраник за м. април, рубрика "Птиците из Деветашко плато":

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)
Формата на клюна на земеродното рибарче е аеродинамично ефективна, позволяваща му да се гмурка от място към плячката си с максимална скорост и минимални пръски. Тя е послужила за вдъхновение на японците да изобретят влаковете тип „стрела“ по неин модел, които днес са едни то най-бързите влакове в света.

В световен мащаб са известни над 100 вида рибарчета. Единственият континент „без рибарчета” е Антарктика. Единственият вид, обитаващ Европа, е земеродното рибарче.

Ритуалът на ухажване при земеродното рибарче е достоен за пиеса... Повече за земеродното рибарче можете да научите в секция "Птици" на нашия интернет сайт: https://www.devetakiplateau.org/biodiversity/pri-nas-se-sreshtat-krasivi-i-redki-ptitsi.html

#ПтицитеИзДеветашкоПлато
America for Bulgaria
📷Иван Иванов

Седмицата на гората е! Честит празник на всички хора полагащи грижи за българските гори.

Споделяме визията на едно от информационните табла, които разработихме с финансовата подкрепа на Doppelherz. Таблото е поставено на входа на Дендрариума - местност в Природен парк Витоша превърната в ботаническа градина за дървесни видове.

Рисунки и дизайн: Ваня Ангелова
Текст и дизайн: Iana Gocheva

Таблото има три QR кода водещи към съответните три тематични видеа. В първия коментар ще откриете линк към видео посветено на обикновения бук.

🌱 В световния ден на нулевите отпадъци какво можем да научим от тази оризищна мишка, която така остроумно е превърнала една тенис топка в уютно гнездо? 🥎🏡

✍Споделете в коментарите как вие подарявате втори живот на вашите вещи или други идеи как да живеем по-устойчиво 👇

А като се замислим, за нас българите концепцията за използване на един предмет многократно не е толкова далечна. Eдин буркан от лютеница после може да ни е послужил за компот или съдче, в което да си носим обяда в офиса. 🙂

Снимка: Дейвид Типлинг, thewildlifetrusts

Колкото повече, толкова повече...

https://vultureslife.fwff.org/jivot-za-bradatia-leshojad/record-numbers-of-20-pairs-of-the-cinereous-vulture-and-over-200-of-the-griffon-vulture-in-bulgaria-in-2024/?fbclid=IwAR2pNNog2USox3uA7Xim9je1ZvBH6z1e8ZOomTd6aYs8L5R4iqGsTye0mJ0

Рекордни числености от 20 двойки на черния и над 200 на белоглавия лешояд в България през 2024 - Живот за брадатия лешояд Черният лешояд през 2024 г. вече има национална популация от 18-20 двойки. Националната популация на белоглавия лешояд надхвърля психологическата граница от 200 двойки ....

За да обикнеш и пазиш природата, трябва да я познаваш. Следвайте, в Youtube и във Фейсбук, приятелите ни от Biota Films, и ще научите любопитни факти за българската фауна. Споделяме едно от научнопопулярните им видеа https://youtu.be/Tuj_vNpfcwQ?si=RPD1IJyjRlQYwfsU
Желаем хубава и пълна с обич седмица!

Дивата природа на България с Борис Николов: Воден дърдавец (еп. 1) В Международния ден на биологичното разнообразие започваме с 1-ви епизод от поредицата на Биота Филмс „Дивата природа на България с Борис Николов“. Той е пос...

Задачка-закачка
Колко вида птици има на снимката? Кои са видовете?
Гледайте внимателно!!!
Подсказване - за всички видове се виждат всички нужни белези за разпознаването им.
Отговора на загадката - скоро

Може ли да познаете кой вид птица e на кадъра?
📷 Светослав Велков

Фотографията е направена на 07.03.2024 г., от укритието на PHOTO Wildlife Moments.

Честита Баба Марта приятели.
Бъдете здрави

Алеята на билките, посветена на народния лечител Петър Димков, е един от най-използваните познавателни маршрути на територията на Природен парк “Витоша”, а вероятно и в цяла България. Започва от Княжевската гора и завърша при х. “Момина скала”.

От няколко дни, по Алеята на билките, има поставени 10 изцяло нови информационни табла. Не очаквайте на тях да има подробна информация и сухи факти като от енциклопедия. Тези табла са различни! Всяко едно от тях е на отделна тема и със своя отличителна визуална идентичност. Целта на екипа, работил по тяхното създаване, е по атрактивен и интригуващ начин, да предизвика любопитство и възпита почит към билките като ценен, но и силно уязвим природен ресурс. Освен въздействащи илюстрации и кратки текстове на разбираем език, е избран и друг съвременен подход за предаване на информация. Част от съдържанието е във видео формат. QR кодове от таблата водят към тематични видеоклипове срещащи ви с експерт-ботаник от Дирекцията на ПП “Витоша” или разкриващи необикновени лечебни свойства на билка растяща на Витоша.

В случай, че скоро се разходите по Алеята на билките, ще се радваме на обратна връзка.

По създаването на табелките работиха:
Десислава Гюрова (главен експерт "Флора" в ДПП "Витоша") - текстово съдържание
Яна Гочева - текстово съдържание и дизайн
Ваня Ангелова - илюстрации (много са въздействащи, нали?)
Светослав Велков (Травентурия) - идейна концепция, текстово съдържание

Инициативата нямаше да се реализира без финсиране от страна Strypes (https://strypes.eu/). Ето какво ни написаха спонсорите на проекта:

"Радостни сме да подкрепим Травентурия и да работим заедно за едно по-зелено бъдеще. В Strypes Group вярваме, че чистата и красива околна среда е наша отговорност и всяка малка крачка в тази посока е от значение!''

За Strypes Group

''Чрез нашите висококачествени услуги и доверие в Strypes Group успяваме да осигурим успеха на нашите клиенти в полето на дигиталните трансформации, IT инфраструктурата и DevOps и дистанционно диагностициране. Екипа ни се разраства активно, като днес споделяме знания и интересни проекти в над 700 IT Специалиста в София, Пловдив, Варна, Бургас и Айндховен.''

Отговор на загадката: вида е Сирийски пъстър кълвач
Как да ги разпознавате за в бъдеще:
1. Започваме с това, че сирийският не се среща в планините и в горите. Вида обитава покрайнини на крайречни гори, малки кории, населени места, градини, при ниски надморски височини
2. В оперението - двата вида са доста сходни. Възрастните може да разпознаете по по-свртло червеното към розово подопашие при сирийският, докато при големият пъстър е ярко червено. Освен това - крайните опашки пера при сирийският са черни с няколко бели точки на тях, докато при големият пъстър са бели пера с черни точки. Ако имате добра видимост на главата, ще забележите и липсата на пълна препаска от бузата към тила на сирийският кълвач. Последният белег не е много надежден, понеже част от младите големи пъстри или силно линеещи възрастни може също да имат такава прекъсната препаска.
За да разпознаете вида е хубаво да разчитате на повече от един белег.

И една главоблъсканица от нас за почивните дни - Кой вид кълвач е показан частично на снимката? Как го познахте?
Отговора в понеделник

Кълвачите са една от най-интересните групи диви птици, поради поведението си и някои анатомични особености. В Европа се срещат 11 вида кълвачи, а в България – 10 вида. Ето малко интересни неща за тях:
Въртошийка – най-странният от всички видове кълвачи. Вида се среща в цялата страна, но с много ниска численост. Въртошийката не дълбае собствени гнезда, а използва естествени хралупи или дупки на други кълвачи. Единственият мигриращ вид кълвач в България. Пристига в началото на април. Дори мигриращите въртошийки пеят брачната си песен, което може да заблуди изследователите.
Черен кълвач – най-големият вид в Европа. Среща се в почти всички български планини със стабилна и нарастваща численост. Този вид може да се засели дори в градски паркове. Доста непретенциозен относно местообитанията, но плашлив.
Зелен кълвач – доста често срещан вид в страната от морското равнище до горната граница на гората във всички български планини. Любимата храна на този вид са мравките и техните ларви и различни видове насекоми. Поради това, много често може да го видите кацнал на земята да събира насекоми или да рови в мравуняк.
Сив кълвач – много сходен по външен вид със зеленият кълвач, но е доста по-елегантен и разбира се с малки разлики в оперението. Доста плашлив вид. Срещата се както в планините, така и в равнините. Доста често се среща в крайречните гори.
Голям пъстър кълвач – най-често срещаният вид в България. Среща се във всякакви местообитания от морското равнище до горната граница на планината. През зимата, много от високопланинските индивиди „слизат“ долу в равнината.
Сирийски пъстър кълвач – много сходен по външен вид с големия пъстър кълвач. Най-специфичното при този вид е, че е обвързан изцяло с ниските части на страната и специфичните местообитания. Този вид не се среща в гъсти гори и в планински гори. Той предпочита – овощни градини, редки крайречни гори, малки кории, населени места, паркове, градини, крайпътни дървета, ивици от дървета в полето. Този вид е най-свързан с човешките селища.
Среден пъстър кълвач – рядък, реликтен вид. Среща се почти в цялата страна в подходящи местообитания. Генерално предпочита широколистни гори. Срещите с него в иглолистни гори са по-скоро изключение, но не гнезди там. Широко разпространен в Странджа и Източна Стара планина.
Малък пъстър кълвач – най-малкият вид в Европа с размери на чинка. Този вид много често може да наблюдавате по върховете на различни видове дървета и най-тънките клонки, където обича да хапва насекоми по пъпките на дърветата.
Белогръб кълвач – един от най-редките видове кълвачи в България. Среща се ограничено в някои планини, като силно предпочита много стари гори с голямо количество мъртва дървесина. Може да се наблюдава най-често в Стара планина и Странджа.
Трипръст кълвач – най-редкият вид в България. Реликтен вид. Черен с пъстрини по гърба и жълто теме. Обитава супер специфични местообитания, само в най-високите планини над 1800 метра височина, в иглолистни гори с огромно количество мъртва дървесина. Макар и рядък, доста любопитен. В България има под 100 двойки в Рила, Родопи и Пирин.

Споделяме една чудесна възможност да научите повече за къдроглавия пеликан в България.

📣Каним ви да отбележим заедно 2-ри февруари – Световния ден на влажните зони! 💦

👀 Следете фейсбук и YouTube страницитe ни, където ще излъчим няколко видеа от влажни зони в страната.

🪺 А от 18:30 ч. в рамките на събитието Опазване на къдроглавия пеликан в България един от най-добрите експерти по вида у нас, Свилен Чешмеджиев, ще ви запознае с изключителното природозащитно постижение в опазването на къдроглавия пеликан – новосформираните гнездови колонии в Природен парк „Персина“ и Защитена местност „Калимок-Бръшлен“, както и с други мерки по опазването и проучването на вида като маркирането със сателитни предаватели.

Вижте повече за Световния ден на влажните зони и темата му тази година в новината на сайта ни 👉 http://tinyurl.com/2bf9stuf

Pelican Way of LIFE
LIFE Danube Free Sky