Golden Sofia

Любов

Среща

От времето, когато в София се строеше по конец

И въпросите: кое е мястото? И кой е архитект? Кои други сгради в София са негово дело?

София, моя любов

Нагоре и надолу

Една чудесна инициатива на читАлнЯта:
Да съберем 2024 книги за библиотеките по повод 24 май
Линк към ФБ събитие: https://goo.su/aqhLEd

Всеки може да се включи в кампанията, като дари свои любими книги, които в последствие от читАлнЯта ще изпратят до различни читалищни и училищни библиотеки в цялата страна, които имат нужда от обновяване на фондовете си.

Търсят се: нови детски книги, енциклопедии, съвременна българска литература и всякакви нови (или добре запазени) издания, излезли в последните 10 години. Книгите се събират на място в читАлнЯта в Градската градина на София от 10 до 20 ч. ВСЕКИ ДЕН ДО КРАЯ НА ЮНИ,

ВАЖНО! Тъй като самите библиотеки нямат интерес от подобни книги, в рамките на кампанията няма да се приемат: стари издания, книги в лошо състояние, техническа и специализирана литература, книги самиздат и на чужди езици.

(Снимката си търси заглавие)

Barbie and the city! 🩷

Двамата мъже, които ще бъдат бити с тиган довечера...

София през май: ремонти и абитуриенти

НЕма козунак...

Киара - легендарното куче, което пази и продава вестниците на ул. "Шейново" повече от 15 години. 😍

Честита Цветница!
Честит празник на всички, носещи името на цветя. И на всички, които ги обичат!

Усмивки под дъжд и цъфнали кестени

По стълбите на София

Моето име Анна Дубенко, на 35 години съм, родена в град Североденецк, Луганска област, Украйна. По професия съм диктор и телевизионен водещ, телевизионен журналист.

Какво те накара да напуснеш родината си?
Руската инвазия от 24.02.2022г. и окупация на украинска територия. Почти цялата Луганска област, където живеех със семейството си, беше окупирана и много силно разрушена. В моя роден град - Северодонецк - не е останало нито едно цяло училище, нито една цяла детска градина...

Защо избра България?
След като семейството ни успя да напусне обстрела, отидохме в Естония, където живяхме 3 месеца. Решихме да се преместим в България, защото има топъл и мек климат, тъй като синът ми се оказа алергичен към студ. Български и украински принадлежат към една езикова група, културите и манталитетът ни са сходни, затова останахме тук и живеем и до днес.

Какво за теб са границите?
За мен границите са териториалната цялост на моята страна! Границите са моето семейство, моят дом, моят вътрешен свят.

Как искаш да те приемат хората, които не те познават?
Искам да бъда приета като украинка, която беше принудена да напусне дома си, но остана силна, успя да поеме живота си в свои ръце и да започне нов живот. Сега помагам на бежанци като мен, помагам им да започнат нов живот, да повярват в себе си, да се научат да живеят в нови условия и да не губят надежда. Трябва да вървиш напред и да живееш за днес, трябва да сбъдваш мечтите си и да вярваш! Трябва да вярвате в себе си, да вярвате в добротата и да вървите напред!

Проект "И аз съм тук", съвместно с Council of Refugee Women in Bulgaria разказва историята на хора пресичащи граници и изградили нов начин на живот в България.
Всяка седмица в Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia ще ви разказваме историите им.

Споделете ги! ❤

Близнаци

София ми е Ню Йорк

(Снимката си търси по-добро заглавие)

"Моето име е Мохадес Мирзаи, на 25 години, родена в град Кабул, Афганистан. По професия съм пилот на самолет."

-Защо избра България?
-Избрах България, защото ме прие. Идвала съм в София за моите полетни по време на обучения и от тогава имам приятели и познати тук.

-Какво те накара да напуснеш родината си?
-Страхът от режима на талибаните и тяхното отношение към жените, особено към женските активисти и тяхната жестоко отношение към основните права на жените.

-Какво за теб са границите?
-Професионално преминавам граници всеки ден, многократно, в буквален смисъл, и на пръв поглед граници са тези места, където нещо завършва и друго започва. Но ако погледна по-внимателно, моите граници са там, където мога да бъда напълно себе си, където мога да се чувствам защитена и да се предпазя физически или емоционално. Това е безопасният мехур около мен, който ми позволява да раста в хармония и да изживея всеки етап от живота и емоциите ми естествено. Така че мога да кажа, че границите са защитници на моето спокойствие, те са невидима линия, която или приема, или отхвърля елементите, които мога да справя като индивидуална личност, за да имам баланс в живота си. И с всеки опит и събитие в живота ми тази линия може да се разшири или да се стесни, за да формира по-добра версия на мен.

-Как искаш да те приемат хората, които не те познават?
-Искам хората да ме възприемат като равнопоставена и като боец, който никога не отказва своите мечти и дух за живот.

Проект "И аз съм тук", съвместно с Council of Refugee Women in Bulgaria разказва историята на хора пресичащи граници и изградили нов начин на живот в България.
Всяка седмица в Етюд-и-те на София ще ви разказваме историите им.

Споделете ги!

Среща на "Раковски" и "Дондуков"

Поклон!