Катедрален храм-паметник "Успение Богородично" гр.Варна

рада бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.

На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.

Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.

Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.

Първоначално избраното "5000 кв.аршина общинско място до правителствения дом" (в градинката зад Часовника) не се харесало на княза. "Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна." Това било на края на тогавашния град. "Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде Варна, прекрасни лозя..." Наистина, малко са снимките и картичките от стара Варна, на които да не се вижда катедралата.

Катедрала-стара снимка Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Сключеният с него контракт бил за 6000 лева, но скоро поискал допълнителни средства. Комисията решила да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Така основите били положени по плана на Маас, а самата сграда се строяла по плана на общинския архитект П. Купка. Предвиждало се черквата да е с размери 35 х 35 метра, трикорабна базилика, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният - на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец.

Още през лятото бил обсъден въпросът за избор на майстор и било решено да се телеграфира на майстор Фича от Търново (Колю Фичето), но преговорите с него не сполучили. Временно ръководството било възложено на варненския майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и черквата "Св. Николай". На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя".

През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.

В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.

През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия. The Dormition of the Mother of God Cathedral (Катедрален храм "Успение Пресвятия Богородици" or Катедрален храм "Успение Богородично" translit. Katedralen Hram Uspenie Bogorodichno) is the largest and most famous Bulgarian Orthodox cathedral in the Bulgarian Black Sea port city of Varna, and the second largest in Bulgaria (after cathedral Alexander Nevski in Sofia). It is the residence of the bishopric of Varna and Preslav and one of the symbols of Varna.During Russian Knyaz Dondukov-Korsakov's visit to Varna, he noticed the need for a cathedral church that would suit the needs of the growing city's population of Eastern Orthodox Christians. Metropolitan Simeon gathered the community to elect a commission aimed at preparing the construction of a new church, particularly selecting the spot, raising money and securing timber and building materials. The construction was evaluated at 300-400,000 French francs, most of them expected to be collected by means of voluntary donations. The 15,000 francs that were initially collected were quickly laid out, but the Bulgarian government granted a sum of 100,000 leva and a lottery of 150,000 2-lev tickets was run. Primarily materials from the vicinity of Varna were used for the construction of the cathedral. Stones from the destroyed fortified walls of the city were collected, material for the façade was brought from the neighbouring villages of Lyuben Karavelovo and Kumanovo, the inner columns were made of local stone. The outer columns under the windows used stone from Rousse and the arches relied on limy freestone. Copper plates for the roof, as well as elevating gear to lift the blocks of stone, were brought from England. Warna-katedra-3.JPG

The foundation stone was laid by Bulgarian Knyaz Alexander on 22 August 1880 after a solemn ceremony and prayer in front of a crowd of Bulgarians and Armenians. Interestingly, the Knyaz gave amnesty to all the local prisoners that had three months or less left to spend in prison. The name that was chosen, Dormition of the Theotokos, was in memory of Russian Empress consort Maria Alexandrovna, a benefactress of Bulgaria and aunt of the Bulgarian knyaz, who had recently died. The initially selected spot was not liked by the knyaz, who preferred a location on a hill in the then-outskirts of the city, where a garden could also be arranged and so that the cathedral could be seen from the whole city. The project for the cathedral, modelled after the temple in the Peterhof Palace, was by an Odessan architect by the name of Maas. Construction began immediately after the foundation stone was laid and took six years. Initially, the local government concluded a 6,000-leva contract with the architect, but he soon asked for more resources, so the commission decided to buy his plans but not engage him with the construction. Thus, the foundations were laid after the plan of Maas, whereas the building itself followed the plan of municipal architect P. According to the project, the cathedral is a three-naved cross-domed basilica featuring two aisles and sized of 35 by 35 m, with the main altar being dedicated to the Dormition of the Theotokos, the north one to Saint Alexander Nevsky and the south one to Saint Nicholas the Miracle Worker. The large painted windows were installed in the 1960s. Saints Cyril and Methodius are depicted on the larger south ones (looking towards the square), while the north ones portray St Angelarius and St Clement of Ohrid.